Семейството на Елронд

Филип Авджиев

Понякога в литературата се наблюдава едно интригуващо явление — персонаж, смятан дотогава за второ­степенен, изведнъж се оказва ключов за цялото действие, понякога включително и за евентуалната пред­история. Елронд Полуелф трудно може да бъде наречен второстепенен персонаж с лека ръка, но фактите са налице — не той е главното действащо лице, нито във „Властелинът на пръстените”, нито в „Силмарилион” или „Хобит”. Но независимо от това неговата роля, а също и тази на семейството му (или по-точно казано на рода му), са централни за събитията и историята на Средната земя. Защото в рода си Елронд съчетава кръвта, и на трите рода на Едаините, и тази на трите главни рода на Елдарите, и тази на Айнурите. Един от малцината оцелели свидетели на древните събития от Първата епоха, Елронд (а също и потомците му) е нишката, свързаща миналото, настоящето и бъдещето на Средната земя.

Предците на Елронд

За да се убедим във верността на това твърдение, е необходимо да проследим родословието на Елронд в неговата пълнота. Наричан е Полуелф, което, обаче, далеч не е точно — защото реално човешката кръв в жилите на Елронд е едва 1/3. От 32 предци от различни родове и раси, съотношението им в Елрондовото родословие е:

• едва 3/8 (или 12/32) Едаин, от трите рода;
• 5/16 (10/32) Елф Синдар (Телер);
• 3/32 Елф Нолдор;
• 5/32 Елф Ванияр;
• 1/16 (2/32) Маяр;

Да проследим откъде идват различните части.

1. Предците на Елронд по бащина линия

Баща на Елронд е Еарендил Мореплавателят, най-великият мореплавател на всички времена, роден в Гондолин 7 години преди падането му и 530 години след идването на Нолдорите в Средната земя. От своя страна Еарендил е потомък на втория брак между Елдари и Едаини — този между Туор и Идрил Келебриндал. Идрил е дъщеря на Тургон — кралят на Гондолин и Винямар, син на Финголфин и внук на първия върховен крал на Нолдорите Финве — от брака му с Индис от Ваниярите; майка й е Еленве, също от Ваниярите. Идрил е родена във Валинор, свидетел е на съдбовните събития там и участва в преминаването на Хелкараксе, където едва не загива при падане в леда: Тургон се хвърля в ледената вода и успява да я измъкне, но не и да помогне на падналата заедно с нея Еленве, която загива там.

Туор е пряк наследник на Хадоровия род, но само по бащина линия — майка му Риан е от Беоровия род, дъщеря на Белегунд и племенница на Береновия баща Барахир. Баща на Туор е Хуор, син на Галдор Високия — глава на Хадоровия род — и на Харет от народа на Халет от Бретил.

Само като се обърне внимание на родословието на Елронд по бащина линия е очевидно, че само по нея самият той спокойно е можел да претендира за поне две корони, стига царствата да бяха оцелели…

2. Предците на Елронд по майчина линия

Майка на Елронд е Елвинг — последната оцеляла от кралския род на Дориат, а нейните родители пък са Диор и Нимлот. Диор е син на Берен и Лутиен, роден на Тол Гален след отказа на Лутиен от безсмъртието и на практика — човек. Става крал на Дориат след смъртта на Тингол и напускането на Мелиан — родителите на Лутиен — съответно един от двамата братя изначални крале на Телерите и Маяр. Баща му пък е Берен — може би последният представител на владетелската линия на Беоровия род, чиито корени могат да се проследят през баща му Барахир чак до Беор Стари. Съпругата на Диор е Нимлот от Дориат — дъщеря на Галатил и племенница на Келеборн — ако приемем дориатската версия за произхода му. Диор и Нимлот се оженват още на Тол Гален и там са родени децата им — Елвинг, Елуред и Елурин. Последните двама обаче, са изоставени в горите от синовете на Феанор, след като последните съсипват Дориат и съдбата им е неизвестна.

Дотук изяснихме произхода на Елронд, а също и причините за почитта, на която се радва сред Елдарите. В жилите му тече кръвта на най-прославените елфически родове и най-вече тази на Лутиен Тинувиел; също така е потомък и на двата единствени до момента брака между хора и елфи. И ако се замислим за бъдещата слава на Елронд като един от най-мъдрите обитатели на Средната земя и вземем предвид законите на недефинираната в Арда генетика, то предпоставките за тази му мъдрост са налице още от родословното дърво. Но мъдростта не може да съществува без опит, а, както ще видим в следващата част, на Елронд житейският опит никак не му е липсвал.

Личността и животът на Елронд — до 109 г. от Третата епоха

Елронд е роден през 528 г. от Първата епоха в Арвенийн, около устието на река Сирион. Там е сключен и бракът между родителите му Еарендил и Елвинг — оцелели след разрушаването на Гондолин и съсипването на Дориат. Със сигурност не може да се каже, че е имал приятно детство — Еарендил не случайно е известен с пътешествията си и по-голямата част от живота си прекарва в морето, в търсене на път към Валинор и съответно — на родителите си Идрил и Туор, отплавали натам по-рано. Елвинг пък се хвърля в морето по време на нападението на Феаноровите синове над селището в залива Балар, но е изнесена от там от Улмо и, преобразена на птица, намира Еарендил и спомага за достигането му до Валинор благодарение на носения от нея Силмарил. Това се случва в година 532 от Първата епоха, когато Елронд е едва на четири години и по време на същото това нападение е пленен заедно със своя брат близнак Елрос. Обаче това не става толкова бързо — първоначално двамата успяват да се скрият, като Елронд специално се скрива в пещера зад един водопад и точно там го открива Маглор, който се съжалява над двамата братя и ги взима под свое покровителство. След време между тях даже се заражда искрена обич.

Според едно Толкиново писмо от 1958 г. името Елронд означава „елф от пещерата” и се дължи точно на обстоятелствата около откриването му от Маглор. През 1972 обаче, Толкин дава като превод на „Star Vault” (Звездна твърдина), а още по-късно Кристофър Толкин превежда Елронд като „Star dome” (Звезден купол). Кой е верният превод и дали е окончателен — вероятно ще остане загадка.

Елронд остава при Маглор до края на Войната на гнева, когато му е предложен избор между смъртната човешка участ и безсмъртието на Елдарите. Същият избор е бил предоставен и на Еарендил и Елвинг и те и двамата са избрали Елдарите — Елвинг заради Лутиен, а Еарендил — от обич към Елвинг. Такъв е и изборът на Елронд. Защо — не е съвсем ясно — дали от обич към Елдарите, дали заради родителите си… Не е невъзможно обаче и да е от страх от неизвестността на човешката участ. Страх? Да, напълно възможно — и в бъдеще с някои свои действия и решения Елронд ще постави под съмнение смелостта си.

След края на Първата епоха Елронд не се възползва от дадената възможност да отплава за Валинор. Той решава да остане в Средната земя и заедно с Кирдан Корабостроителя става доверен съветник на върховния крал на Нолдорите Ерейнион Гил-Галад в новосъздаденото елфическо кралство Линдон.

Именно по време на престоя си в Линдон Елронд се сдобива със славата на мъдрец. За сравнително малкото време, което е живял, той е преживял редица сътресения, видял е разрухата на цял един свят. Животът и съдбата в никакъв случай не са били изцяло благосклонни към него, но от неволите той е извлякъл необходимите поуки и е натрупал знания и мъдрост. И все пак-недостатъчно, особено във военно отношение. Това си проличава в периода 1693–1701 г. от Втората епоха, когато по време на Сауроновото нападение над Ериадор Елронд е изпратен начело на военна сила от Линдон в помощ на елфическото кралство Ерегион. Независимо, че маршрутът, който трябва да измине, е по-кратък от този на Сауроновите войски, Елронд закъснява и е пресрещнат, победен и отблъснат на север. Точно в този период  той създава убежището в Имладрис, което в последствие ще бъде наречено Ломидол или „Последният уютен дом”. Но този момент е далеч — в настоящия Елронд и войската му са обсадени в Имладрис и само идването на закъснялата Нуменорска армия спасява положението.

След края на въпросната война, на свикания съвет (според „Недовършени предания” — първият Бял съвет) е взето решението опустошеният Ерегион да бъде изоставен и елфическата твърдина да бъде поддържана в Имладрис. Елронд е оставен за господар на Имладрис и не го напуска повече, освен веднъж.

Защо точно на Елронд е поверена властта в Имладрис е наистина интересен въпрос. Вярно, напълно е възможно това решение да е взето заради качествата на Елронд и заради факта, че той е основателят. Или за минали заслуги. Но не е за пренебрегване и хипотезата, че Гил-Галад е останал недоволен от липсата на качества на пълководец у Елронд и е решил да се възползва от другите му умения (несъмнената му далновидност и нелоши администраторски способности например) като му възложи да изгради преден пост на елфическите владения в Ериадор… И този преден пост да е под контрола на Гил-Галад и Линдон, а не на Ерегион…

Тази теза би могла да се потвърди и от факта, че когато армиите на Последния съюз потеглят на война срещу Мордор, Елронд е само вестоносец на Гил-Галад (по собствените му думи във „Властелинът на пръстените”: „Задругата на пръстена”, книга 2, глава 2). Вярно, само той и Кирдан стоят редом с Гил-Галад в последната битка на склоновете на Ородруин и може би заради това преди да умре Гил-Галад поверява на Елронд Вилия — най-могъщият от Трите елфически пръстена. Според друг вариант, обаче, Елронд получава Пръстена още преди войната…

Семейството на Елронд

Логично е да се запитаме защо, при условие, че темата се казва „Семейството на Елронд”, до момента изобщо не е стана­ло дума за такова. Единият отговор е, семейство означава не само съпруга и деца, ами също така и род и предци. А вто­рият е, че просто не е настъпил моментът да стане дума. Но преди, все пак, да настъпи, да хвърлим поглед върху друго едно семейство с ключова роля в историята на Арда — това на Келеборн и Галадриел.

Галадриел е родена още във Валинор преди помръкването му и носи най-благородна кралска кръв във вените си. Дъщеря е на Финарфин — трети син на Финве и негов втори от Индис от Ваниярите — и на Еарвен, дъщеря на Олве от Алквалон­де, брат на Тингол. Келеборн от своя страна е с не напълно изяснен от Толкин произход — според „Силмарилион” е елф от Дориат и родственик на Тингол. Но според „Недовършени предания” се оказва, че той може да е още:

1. елф от Нандорите, отпаднал от Великия поход и останал в Лориен;
2. жител на Алквалонде, откъдето заедно с Галадриел достигнали в Средната земя още преди Феанор;

Но какъвто и да е Келеборн, сигурното е едно — преди края на Първата епоха Галадриел и Келеборн вече са женени. Защо Галадриел не напуска Средната земя след „амнистията” на Валарите също не е ясно; дали, защото не иска или защото й е забранено, не е сигурно. Сигурното е обаче, че докъм 1693 г. от Втората епоха двамата с Келеборн са неразделни и се предполага, че около 1350 г. от същата епоха е родена дъщеря им Келебриан, единственото им „сигурно” дете (Толкин сам си противоречи дали Амрот е син на Галадриел и Келеборн и това не е потвърдено със сигурност; а и е малко вероятно). По времето на разрухата на Ерегион, обаче, съпрузите временно са разделени (не по своя воля) и се събират чак около 1701 г. от Втората епоха в Имладрис, където и когато Галадриел и Келебриан отиват да търсят и намират Келеборн. Точно там и тогава Елронд за първи път вижда Келебриан, в която се влюбва. Оженват се през 109 г. от Третата епоха.

През 130 г. от същата епоха се раждат синовете им близнаци Еладан и Елрохир. В превод имената им означават съответ­но Elf-man (елфочовек) и Elf-Knight (елф-рицар или Рицар на конете), което може да е умишлен опит от страна на Елронд да подчертае човешкия си произход в идващото време на хората. Ако е така, то идеята е успешна — близнаците стават другари с Дунедаините от Севера и често воюват заедно с тях.

През 241 г. от Третата епоха се ражда третото и последно дете на Елронд и Келебриан — Арвен Ундомиел, Вечерницата на своя род, за която се твърди, че хубостта на Лутиен се е преродила в нея. Но на Келебриан не й било съдено да се радва дълго на дъщеря си. След като джуджетата от Мория събуждат Балрога, планините стават опасни и орките започ­ват да се множат. Така, през 2509 г. от Третата епоха (ТЕ), по време на пътуване към Лориен Келебриан и свитата й попадат в засада и тя е пленена и изтезавана от орките като получава отровна рана. Независимо, че скоро след това е спасена от Еладан и Елрохир и тялото й е изцелено от Елронд, тя така и не се възстановява психически и една година по-късно заминава оттатък морето във Валинор. Еладан и Елрохир никога не забравят мъките й и се превръщат в ожесточени преследвачи на всички Сауронови слуги. По-късно дори се сражават във Войната за Пръстена под знамето на Арагорн Елесар. Но преди да стане дума за него, нека отново се върнем за малко назад във времето…

За разлика от брат си Елронд, Елрос избира смъртната човешка участ — заради рода на баща си Еарендил. Така той се превръща в първия крал на Нуменор под името Тар Минятур и от него произлиза родът на Нуменорските крале, а също и родът на Елендилите от Андуние, или още Верните. От последните са Елендил, Исилдур и Анарион, а от тях пък произхож­дат кралете на Гондор, Арнор и Артедаин до края на линиите им, а от последните — и вождовете на оцелелите арнорски Дунедаини.

Такова родословие има Арагорн Втори. Той прекарва първите 20 години от живота си в Ломидол, след смъртта на баща му Араторн. Там се среща с Арвен Ундомиел, в която се влюбва и не спира да обича до края на живота си. През 3019 ТЕ, след рухването  на Саурон, двамата се оженват в средигодишния ден в Минас Тирит. Така Арагорн спазва волята и предсказанието на Елронд — че няма да има съпруга, докато не я заслужи и че Арвен няма да стане съпруга на другиго, освен на краля, обединил Арнор и Гондор. Но това е тежко решение за Елронд — по примера на Лутиен Арвен избира смъртната участ и се отказва от безсмъртието на Елдарите. Така Елронд и Арвен се разделят до свършека на света… А три години по-късно Елронд завинаги напуска Средната земя като оставя Еладан и Елрохир да управляват Ломидол. Замиванаването му бележи края на Третата епоха.

Както е видно, и на семейството е съдено да носи скръб на Елронд, независимо че не е по негова лична вина. Точно тук, обаче, изпъква още една черта от характера му — желанието за победа, при все че оставя за себе си ролята на съветник, а делата — за други. В името на успеха в борбата със Саурон Елронд приема в дома си наследника на Исилдур и обрича нему единствената си дъщеря — но само след обединението на Гондор и Арнор и респективно — след края на Саурон. А когато победата идва и условията са изпълнени, Елронд удържа на думата си, въпреки мъката и болката, които то му носи. Но чрез брака между Арагорн и Арвен линиите на полуелфите най-сетне се събират и синът им Елдарион е единственяит носител на древната кръв на Елдари, Едаини и Маяри в Четвъртата епоха на Средната земя. И чрез този трети и последен съюз между елфи и хора древните родове отново са обединени.

Заключение

Мотивът за брак между човек и вълшебно същество, или дори божество, е познат от редица митологии под една или друга форма. Понякога обаче, потомството от такъв брак се оказва по-важно като за това свидетелства дори историята (така например Цезар претендира, че произхожда от богинята Венера като извлича потеклото си от Юл/Асканий, син на Еней — потомък на Венера и смъртен). При Толкин такъв мотив е използван няколко пъти като всички те са под една или друга форма свързани със семейството на Елронд. А като вземем предвид и дългото му родословие, става очевидно — родът и семейството на Елронд са свързващото и обединяващо звено между основните родове и фамилии в Средната земя. А от тук е очевиден и изводът за средоточието, което Елронд заема в генеалогията на Средната земя. А това никак не е малко за един на пръв поглед второстепенен герой.

Автор: Филип Авджиев