Голямото четене
Автор: Габриела Петрова
Кампанията „Голямото четене” на БНТ, в която българските читатели избират любимия си роман, е едно от най-хубавите неща, които ни се случиха през 2008 година, е мнението на повечето от българите, които участват, занесоха книги в украсения в старовремски стил, камион на кампанията и я подкрепят, като участват в литературните четения на романите-финалисти.
Такова е и мнението, което лично чух от устата на създателите на кампанията в студиото на „Аларма” по програма „Христо Ботев” на Националното радио.
Аз присъствах на литературното четене и дебат на „Време разделно” на Антон Дончев, „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков и „Властелинът на пръстените” на Джон Р. Р. Толкин.
Четенето на приказния роман на Толкин се проведе в новооткритата книжарница Хеликон, в сградата на ресторант България, на жълтите павета, която напомняше за пъстра голяма детска стая, само че не пълна с играчки, ами с купища книги.
Застъпник на книгата, беше госпожа Миглена Николчина, преподавател по теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски”, а опонент — Мила Минева, завършила Културология в СУ и в момента работеща като социолог и антрополог на градските пространства.
Модераторът на дискусията — Йордан Ефтимов, е преподавател в катедра Нова българистика в НБУ, но изглежда познаваше книгата или поне претендираше за това, защото се включи в дебата активно на няколко пъти.
Книжарницата беше препълнена и много от младите хора взеха участие в дебата за книгата, по много противоречиви начини, които за съжаление, не успяха да спечелят нечелите „Властелинът на пръстените”.
Дебатът започна със защита от страна на Миглена Николчина и изказване от опонентката ѝ, която каза, че не харесва книгата, защото тя те затваря в своя свят и не те пуска да излезеш, което в днешно време не е хубаво, защото реалността е различна и има нужда да съсредоточим усилията си тук, а не да оставаме в Средната земя.
Госпожа Албена Хранова — опонент на книгата „Време разделно”, беше сред гостите и участниците в дебата и изказа мнение, че романът на Толкин е книга за избранничеството и че Фродо е избраният от пръстена, защото е предопределен, заради добротата си, склонността си да си „хапва и пийва” и прилича досущ на мирния „дивак” от ранната литература.
Чуха се мнения от типа на: „това е католическа книга, свързва се с Хитлер и Сталин…” , които бяха посрещнати със смях от страна на по-младите читатели.
Аз не се стърпях и поспорих за смисъла на „Властелинът на пръстените”, за добротата, саможертвата, приятелството, смеха, горчивината, болката, смелостта, доблестта и това, че в романа се намират дори и екологични елементи — ентите, които изливат гнева си върху рушителя на техния дом — гората Фангорн.
Ако има нещо, което прави Толкин уникален, това за мен си остава дълбочината на световете, които е създал. Читателят може да се подразни на места от прекалено обяснителните описания, които дотягат, но препускайки в Гондор, летейки над Мордор или хапвайки, уютно сгушен в дупката на някой хобит в Торбодън, ти си там и усещаш всичко — и орелът, който спасява Гандалф от върха на кулата в Исенгард, и изчезващият Билбо, когато надява пръстена, и изборът на Фродо да унищожи пръстена в огъня на Мордор. Толкин е ваятел на светове и разпръскващ светлина.
Дебатът по-скоро не ми хареса, защото не беше толкова увлекателен, колкото можеше да се получи, ако не бяха разни хора, опитващи се да наложат мнението си, което явно не беше изградено от прочита на книгата, или поне не задълбочения такъв, а от желанието им непременно те да се изкажат по начина, който на тях им се струва най…
Но пък филмчето, което БНТ направи за „Властелинът на пръстените”, беше приказно, топло и непринудено, защото показа феновете на книгата и филма — тези така охулвани понякога и обичани, правещи „жертвоприношения”, прехвалени същества — показа, че те се като теб и мен — човеци, които търсят света на Толкин и днес — в нашия, реален свят, в малките неща, които правим, в изборите, които взимаме, които всъщност са най-големите и истински свързващи нишки от живота. В грижата, която полагаме за природата и хората, около себе си.
В това се крие и магията на четенето и очарованието на „Властелинът на пръстените” — във вниманието, което ѝ отделяме, в споделянето, в топлината.
Comments Closed