Ендорион вече с нов дизайн
Работата по новия дизайн на Ендорион приключи. Промените откъм съдържание не са големи, но цялостната визия на сайта беше променена напълно. В нея се отдава по-голямо значение на четливостта, достъпността и използваемостта на страниците от гледна точка на типографията, навигацията и удобството на посетителите.
Какво ново
Добавихме раздел „Разработки”, в който можете да намерите изследвания и статии за живота и творчеството на Толкин, както и колективния труд на проекта „Онлайн Толкин университет Арменелос”.
Добавен беше и блог, в който възнамерявам да следя какво ново се случва в света на Толкин, а именно – новини за филмите по „Хобит”, нови издания на книгите на писателя, събития и др.
Какво променихме
Най-голямата промяна беше Енциклопедията. Всички статии в нея вече са в уики формат. Така вече ще можете да ги намирате и разглеждате по-лесно, а за в бъдеще и сами да добавяте и редактирате статиите, които ви интересуват. Засега това ще се извършва само от администратора, но ако желаете да помогнете, свържете се с мен.
Много страници бяха добавени или актуализирани, като адресът на някои от тях беше променен. Ако не ги намирате, моля, потърсете в съответния раздел и актуализирайте линковете си.
Надявам се Ендорион да продължи да бъде безценен ресурс за всичко, свързано с Толкин и Средната земя. Разгледайте сайта раздел по раздел и ако имате забележки или въпроси можете да оставите коментар в края на постинга. Също така, можете да се абонирате и за RSS емисията на блога.
Специални благодарности на Димитър Панов, Петко Карадечев и Вяра Крушкова.
Сър Кристофър Лий
В петък, 12 юни 2009 г., актьорът Кристофър Лий, изиграл ролята на Саруман Белия във филма „Властелинът на пръстените”, беше отличен със званието „рицар на британската империя” в чест на празненствата по случай рождения ден на кралица Елизабет II. Списъкът с посветените в рицарство излиза два пъти годишно — на Нова година и в средата на м. юни.
През 2001 г. Лий е отличен със званието „Командор на британската империя” (CBE). Други носители на тази титла са актьорите Иън Маккелън (Гандалф) и Йън Холм (Билбо), както и самият Дж. Р. Р. Толкин.
Поздравления, сър Кристофър Лий!
БГ Толкин Фест 2009
От 5-ти до 7-ми юни в Пловдив се проведе за пети пореден път Българския Толкин Фестивал, организиран от Българския Толкин форум, Ендорион и Толкин университет „Арменелос” с подкрепата на Регионален исторически музей Пловдив.
Неофициално Фестивалът започна сутринта на 5-ти, когато между зала „Съединение”, къща „Георгиади” и къща „Недкович” (в Стария град) се заформи обмен на столове, тениски, програми и разделители, мултимедии и екрани; всичко това, придружено със съответното подреждане, разпределяне и така нататък.
Официалното начало беше дадено на 5-ти юни, петък, от 16:00ч. в зала „Съединение” на историческия музей, където пред малко повече от 30-ната души и няколкото телевизионни и радио екипа Стефани Ханджийска прикова вниманието върху себе си и своето неколкоминутно изпълнение. Веднага след нея на микрофона излезе Манол Глишев, който говори кратко върху участието на „Властелинът на пръстените” в инициативата на БНТ — Голямото четене. Междувременно гостите можеха да си закупят тениски, да се запасят с книгоразделители и програми за следващите дни.
В крайна сметка, началото беше обявено за 6-ти юни, когато Петър Гюдженов трябваше да говори за „Хобитите в книгите на Толкин”. Първата промяна в програмата на Феста стана факт точно във връзка с неговата тема, защото Берен (както е познат сред толкинистите) заедно с Мила Люцканова, Антония Тричкова и Манол Глишев бяха забавени на интервю в студиото на Пловдивска обществена телевизия.
Така Фестивалът започна от своята втора лекция — „Пръстенът на Толкин в богатството на културната и митологичната традиция” — на Габриела Петрова. За да ѝ помогне с представянето на образа на Пръстена, към нея се присъедини Светла Добрева (Естел). След кратката почивка Петко Карадечев постави началото на дискусия на тема „Как да разкажем за Толкин?”. Тогава публиката се включи активно, завързаха се разговори и спорове, с което атмосферата стана още по-уютна. Преди първата голяма почивка, Манол Глишев и Петър Гюдженов изпълниха по две творби (Átaremma и Aia María) на Джон Толкин в ранен грегориански стил и по Парижкия канон. Точно когато публиката привършваше с аплодисментите се оказа, че сред присъстващите има рожденик и то не кой да е, а познатата на почти всички присъстващи Чесън. Манол Глишев реши да импровизира и вместо обичайното „Happy Birthday” поздрави (в последствие последван от цялата публика) рожденичката с „Многая лета”.
Последва обяд на Рахат тепе, който наложи промяна в програмата, но тъй като всички бяха достатъчно гладни, това не предизвика особено негодувание. А както Манол беше закрил „сутрешния блок”, така и откри „следобедния” с 40-минутната си лекция върху „Фин и Хенгист” и изгубената легенда за враждата между фризи и датчани. И докато публиката още се ослушваше след разказите за Ранното средновековие, Антония Тричкова (Roxanne) и Петър Гюдженов (Берен) излязоха, за да изиграят кратка сценка, център в която беше танцът на Антония.
Провалилата се идея за по-специално разиграване на сцена с главни герои Берен, Лутиен и Даерон очевидно не попречи на ентусиазма на поне двама от първоначалните участници (огромни благодарности за труда на Детелина Маринова или просто Крал!). Така под звуците на красива и приказна музика Антония, в небесносинята си рокля, стана причина всички да притихнем и да гледаме в захлас.
Аплодисментите още не бяха свършили, когато на не толкова горещия стол пред публиката излезе специалният гост-лектор на Фестивала — Любомир Николов. Вероятно много от хората са били изненадани, че преводачът на „Властелинът на пръстените” не говореше конкретно за творби на Толкин, а за Клайв Луис и неговата „Космическа трилогия”, но изборът му на тема се оказа много успешен и вярвам, че не само аз съм останал впечатлен от споделеното.
След лекцията на Любомир Николов, Мила Люцканова (и акустичната китара на Петър Гюдженов) отнесоха публиката на запад, с изпълнението на знаковата песен на Annie Lennox — „Into the West”.
Както се бяхме унесли във филмово настроение, щяхме направо да продължим с фен филмите, но преди тях Петър Гюдженов все пак успя да се смести и да поговори 30-на минути за „Хобитите в книгите на Толкин” — лекцията, която изпусна да проведе сутринта.
Може би това представяне нямаше да предизвика толкова оживени дискусии, ако не беше кратката словесна схватка, която се разигра между съпругата на Кънчо Кожухаров и почти цялата публика на тема „Доброто, злото и хармонията”. В крайна сметка страстите се поохладиха и дойде ред за фен филмите, посветени на Толкин и Средната земя, които Димитър Панов представи. В програмата, която той беше изготвил, фигурираха както доста неизвестни (поне за повечето хора) заглавия като „The Sons of Elrond”, така и по-скоро нашумели филми като наскоро излезлия “The Hunt For Gollum”.
След последната официална „лекция” на фестивала останаха 40-на минути, които бяха абстрактно озаглавени като „Пет години Български Толкин фестивал”, в които стана дума за изминалите години — за проблемите, недостатъците, интересните моменти, приятните изненади и други.
В крайна сметка, в 18:45ч. на 6-ти юни, след многооценената помощ на немалка част от публиката в прибирането на столовете и почистването на вътрешния двор на къща „Георгиади”, всички се озовахме на калдъръма в Стария град, където се правеха уговорки за по-късно събиране с едни хора и за среща на следващия ден с други.
Вече по-оредели, някъде два часа след края на Фестивала, някои от нас се озовахме пред заведението, в което пет години по-рано се събрахме на Първия Толкин Фестивал — „Трабанта”. Наред с възгласите от мача Ирландия — България се чуваха разпалени разговори от трите големи маси, които окупирахме.
На следващия ден се е провел вече традиционния пикник на полянка в село Храбрино, който официално е сложил край на тазгодишния БГ Толкин Фест.
Тези два дни в Пловдив ме оставиха изключително доволен и зареден с положителна енергия. Имаше задължителна „порция” гафове, но си личеше, че в организационен план има напредък, че има основа, върху която се стъпва и се надявам, че това е направило впечатление. Но най-добрата оценка, която беше дадена, а и нещото, заради което най-вече си струва да се организира Толкин Фестивал, а не отбелязах дотук, е присъствието на наистина много нови лица. Единствено съжалявам, че не можах да обърна внимание на поне по-голямата част от тях, но се надявам, че ще видя както тях, така и стари приятели догодина — на БГ Толкин Фест 2010!
БГ Толкин Фест 2009 — Анонс
От 5 до 7 юни 2009 г., в Исторически музей — Пловдив, ще се проведе петият по ред Български Толкин Фестивал. Информация за събитието, програма, както и история за миналите фестивали, ще намерите на сайта ни: fest.endorion.org.
Очакваме ви!
Трейлър на „Сигурд и Гудрун”
От издателство „Харпър Колинс” пуснаха трейлър за новата книга на Дж. Р. Р. Толкин, озаглавена „Легендата на Сигурд и Гудрун”. В клипа можете да видите как Браян Кокс прави записи за аудиокнигата, както и някои от включените илюстрации.
Конференция в ЮЗУ
Приносът към теорията на литературната творба и мащабните измерения на мисълта обединиха Катедрата по философия на Философският факултет при ЮЗУ „Неофит Рилски”, философски клуб „Аргумент” и Толкин-обществото в България за съвместна инициатива — конференция на тема „Слово и свят в творчеството на Джон Р. Р. Толкин”, съобщи гл. ас. Силвия Кацарова. Както уточни тя, конференцията ще се проведе на 15.05.2009 г. (петък) 16.05.2009 г. (събота) в УК1 на ЮЗУ „Неофит Рилски”, а заявките за участие (трите имена, институция, тема и резюме) ще се приемат до 30.04.2009 г. на адрес: exentaser@yahoo.com
Джон Толкин (1892–1973) е роден през в Южна Африка, малко след което родителите му се местят в Англия. Доктор по философия и литература, професор по Английски език и литература в Оксфорд. Печели изключителна популярност с книгите си „Хобит”, „Властелинът на пръстените” и „Силмарилион”. Неговият свят е увличащ, разнообразен, изпълнен с чудновати образи и синтезиращ в едно различни религии и митологии. Мащабът на неговата творба „Властелинът на пръстените” е величествен, описва един нов свят с образи, чиито съдби ще вълнуват читателите още много години напред.
Според организаторите на форума творчеството на Дж. Толкин дава възможност да се постави истински интердисциплинарно поле за споделяне и за актуални изследвания на широк кръг специалисти и запалени почитатели на книгите му.
