За Беоулф: Чудовищата, Критиците и други есета
Дж. Р. Р. Толкин
В книгата се включват и есетата "Английски и Уелски", "Прощална реч към Университета Оксфорд", както и реферат на тема "Измислените езици", с примери на поеми на елфически. Най-известното есе е "За Приказките", в което се обсъжда същността на приказките и на фентъзи разказите.
Беоулф: Чудовищата и критиците
Лекция за Британската Академия от 1936 г., превърнала се в един от
най-важните трудове в изучаването на Англо-Саксонската епическа поема „Беоулф”.
В нея Толкин критикува литераторите, че не обръщат достатъчно внимание
на историята, разказана от поета, а вместо това я разглеждат като
източник на непълна информация за исторически, археологически, фолклорни
и пр. елементи. Според него, „Беоулф” не е второразряден Омиров епос с
прекалено много чудовища и разпокъсана история, а геройски прочит на
живота на смъртни мъже в един опасен и преходен свят.
Въпреки че Толкин считал себе си за последовател на Романтизма, той също
съзнавал, че старите поеми не са основани единствено на митологията и
разбирал и литературната им стойност – авторът правил алюзии с
традициите, така както един съвременен поет би черпил от историята и
класическите произведения. Тук си проличава и че Толкин не ненавиждал
алегорията, когато е употребена на място – тук можете да прочетете
неговата красива алегория за кулата, построена да гледа към морето.
По-късият „За превода на Беоулф”, написан за изданието на „Беоулф и
Финсбургския епизод” от 1940 г. (JR Clark Hall, ред. CL Wrenn), ще се
хареса на интересуващите се от историческа лингвистика.
Прочетете повече за "Беоулф" тук.
Сър Гауейн и Зеления Рицар
В тази си лекция от 1953 г. за университета в Гласгоу Толкин ревностно
защитава признанието и опрощението на греховете на Гауейн, които
критиците често смятат за недовършено и незначително. Голяма част от
анализа разглежда въпроса дали греховете и социалните норми се намират
на еднаква етична плоскост.
За приказките
Най-известната лекция на Толкин е написана през 1939 г., а по-късно и
публикувана в „Дърво и лист” от 1964 г. Тук Толкин разсъждава над
естеството на приказките, тяхната значимост и корени, както и до каква
степен съвременните критици разбират приказките неправилно. Анализът
включва размишления над развитието на приказките, разликата между
приказка и фолклорна история, грешната представа, че приказките са
предназначени за деца, създаването на други светове и т.н.
Английски и уелски
Лекция в Оксфорд от 21 Октомври 1955 г. – ден след публикацията на
дългоочакваната книга „Завръщането на краля”. Лекцията разглежда
взаимното влияние на английския/германски език и британските/уелски
езици върху топографски и лични имена, както и някои подробности при
образуването на глаголи. Тук можете да прочетете и как елинския keltoi
случайно приел специално отношение към буквата C благодарение на Уилям
Сейлсбъри, автор на „Речник на Английски и Уелски” за Крал Хари VIII.
Толкин говори и как Уелския език го е вдъхновил за елфическия език
Синдарин.
Един таен порок
В това ранно есе от 1921 г. читателите ще открият голям брой стихове на
елфически език (доста по-ранни от тези във „Властелинът на пръстените”).
Тук Толкин говори и за други езици, измислени от него, в т.ч. Невбош.
Прощална реч към Университета Оксфорд 1959 г.
Толкин пише - „Изминаха вече 34 години от речта по приемането ми в
Оксфорд … и аз все още нямам нищо особено да кажа.” В 16 страници той
говори за тези 34 години, в които непрестанно се е опитвал да съчетае
двете си големи страсти – изучаването на езици и литература. Труда си
Толкин завършва с няколко реда от Англо-Саксонското произведение „The
Wanderer”, послужило за основа на песента на Рохиримите: Hwær cwom mearg?
Hwær cwom mago? ... genap under nihthelm, swa heo no wære...