В първия превод, този на издателство Отечество, името Chrysophylax Dives
е дадено като Крисофилакс Дайвс. Във втория, този на Прозорец, то е
Хризофилакс Гмуреца. Спорно е как точно първото име трябва да се
произнася, но второто и в двата случая е грешно - и като произношение, и
като превод. Защо ли? Ами просто защото не е на английски.
Но да почнем от по-далеч. Както и "Властелинът на пръстените" е
представян от Толкин като превод от елфически, така и "Фермерът Джайлс"
е представяна като превод, този път обаче от латински - това се
споменава изрично, а и се доказва в оригиналния английски текст от
директната употреба на латински думи (например финала на писмото на
Краля или фактът, че името Quercetum е използвано и с превода си Oakley
- на български Дъбалник). За това говорят и имената на героите, които,
ако човек се позаинтересува, се оказва, че всъщност са доста каламбурни
и умишлено подбирани да отговарят на характеристиките на героите.
Доказателствата:
Джайлс - пълното му име е Aegidius Ahenobarbus Julius Agricola de Hammo.
De Hammo e ясно откъде произлиза. Ahenobarbus, обаче, в превод от
латински, означава "Червенобрад" (това е когномен на клон на римския род
на Домициите, чийто най-известен представител е император Нерон), а
Agricola пък означава "земевладелец". Ако се позовем на значението на
думата аegis, тогава Егидий наистина означава "защитник, покровител" (и
ние използваме "егида" в нашия език). На гръцки aiga (ai се произнася е)
и gyda означават... коза. Значението "защитник, покровител" идва от
гръцката митология, където Aigis е щитът на Зевс (или на Атина, даден и
от Зевс химселф - разни версии). Та тоя щит бил направен от кожа на коза
(на Амалтея). Та, всъщност името на Джайлс би следвало, ако се превежда,
да е - Защитника Юлий Червенобрадия земевладелец от Хам... Весело. Но не
по-малко интересно е съвпадението на частта Julius Agricola от името му
с името Gnaeus Julius Agricola - губернатор на Британия по времето на
император Домициан, фактически това е човекът, който завършва
завоюването на Британия (и в частност Уелс) и прави редица успешни
походи в съвременната северна Англия и Шотландия...
Ковачът - Слънчевия Сам всъщност се казвал Fabricius Cunctator, което в
превод би следвало да означава приблизително Работникът, който забавя
(това Cunctator не може да не напомня за Квинт Фабий Кунктатор от
Втората Пуническа война... И той бил наречен Забавящия, ама после се
оказало за добро, също като тукашния). Което също е забавно, предвид
като какъв е описан ковача...
Кралят - неговото пълно име е Augustus Bonifacius Ambrosius Aurelianus
Antoninus Pius et Magnificus (последният да затвори вратата!). По едно
време в книжката се споменаваше по негов адрес "барабар с всичките си
звания...". Та ето ги тези звания: Augustus означава "величествен,
свещен" (това е титлата, присъдена от Сената на Октавиан, когато той е
обявен за римски император). Bonifacius би трябвало да означава
"добродетелен" (това име попринцип се свързва със свещенници, не знам
защо, но всъщност това е името на един от последните римски генерали от
5 век, политически съперник на Flavius Aetius). Ambrosius Aurelianus e
интересна част: попринцип Ambrosius означава "безсмъртен", от амброзия,
а Aurelianus би трябвало да има нещо общо със злато (а също и император
от трети век), но не това е същественото - работата е там, че според
Джефри от Монмаут и неговата Historia Regum Britanniae Ambrosius
Aurelianus всъщност е реално съществувала личност, брат на Утър
Пендрагон и следователно чичо на Крал Артур... А според предговора
историята в книжката се развива преди Артур (и това ми се струва
забавно...). Antoninus Pius - попринцип това е римски император от втори
век, но в случая е интересна частта Pius, която означава "благочестив" и
е име на редица папи (та не съм сигурен дали е редно да се превежда при
това положение, но то така или иначе не е превеждано - онова долу е
експеримент). Magnificus е просто "великолепен".
Отделно, имаме и
следващата част от обръщението, dux, rex, tyrannus, et basileus
Mediterranearum Partium, означаваща "предводител, крал, тиран и василевс
на Средното царство". (Тук във второто българско издание фигурира
недоразумението "дважди крал", което също е пограшно и най-вероятно се
дължи на пропусната запетая между dux и rex; dux означава "водач,
предводител, военачалник", но не и дважди. Отделно, употребата на
tyrannus надали е в смисъл на тиранин (=деспот), а по-скоро като титла,
символизираща абсолютната му власт. А пък употребата на basileus
най-вероятно говори за излишно раздуто самочувствие, защото всъщност
това е гръцка дума и титла и не се връзва с цялостната латинска
композиция на името.) Така че цялото му име, ако се превежда заедно със
званията накрая, би трябвало да е Величественият, Добродетелен и
Безсмъртен Аврелиан Антонин, Благочестив и Великолепен, предводител,
крал, тиран и василевс на Средното царство. Та ето титлите, независимо
от които кралят става за смях и въобще не си отговаря на описанието.
(Лека скоба, в предговора се споменава за някой си Brutus и разделение
на кралството му между Locrin, Camber и Albanac (Locrinus, Kamber и
Albanactus в оригинал)... Това са между другото, според същата тази
Historia Regum Britanniae, съответно първият крал на Британия, по
произход от Троя(!), и тримата му синове, между които е разделено
кралството... Очевидно наблюдаваме същия синдром, като в началото на
първата Book Of Lost tales, а именно запълване на празнотата в
английската митология...)
Та, стигнахме до дракона. Chrysophylax Dives. Името Крисофилакс идва от
hrysos - злато и fylakas - пазач, пазител, т.е. Пазител на златото. Ако
трябва да се съобразяваме с гръцкия му произход, то тагава би се
произнасяло Хрисофилакс. Да, наистина ако името му беше на английски би
могло да се примемат произношението или преводът, но то не е... А е на
латински и означава Крисофилакс Богатият. За който се съмнява, да
потърси някъде подробности за лицето Marcus Licinius Crassus и прякорът
му, който е именно ...Dives, в превод Богаташът (Това е същият Марк
Лициний Крас, участник в първия триумвират, сочен за най-заможният
римлянин и известен най-вече с богатството си, също като нашия
дракон...) И за десерт, финалният аргумент - по-късно в книгата,
Крисофилакс сам се назовава Chrysophylax The Rich, демек - Богатият.
Колко жалко, че нито единият от двамата преводачи не се е усетил за тази
тънкост...
Благодарности на Talyesin