- Дж. Р. Р. Толкин
Ред. Кристофър Толкин
„Харпър Колинс”, 1983–1996 г., Великобритания - • Съдържание
-
История на Средната земя
- „Книга на изгубените легенди I”
- „Книга на изгубените легенди II”
- „Песни за Белерианд”
- „Създаването на Средната земя”
- „Изгубеният път”
- „Завръщането на Сянката”
- „Измяната на Исенгард”
- „Войната за пръстена”
- „Сразеният Саурон”
- „Пръстенът на Моргот”
- „Войната за силмарилите”
- „Народите на Средната земя”
Кристофър Толкин започва да редактира непубликуваните ръкописи на баща си през 1984. Неговата редакция е много внимателна и подробна. Тези книги няма да се харесат на всички тъй като са по-скоро събрани ръкописи отколкото завършено повествование, но и задължително трябва да се вземат под внимание.
„Книга на изгубените легенди” е най-ранната версия на „Силмарилион”. Започната е през 1916–17 г. докато Толкин е в болница след Войната. Разказът е почти същия, но стилът ѝ е доста различен (изключително архаичен).
„Песни за Белерианд” съдържа две дълги поеми, всяка една от които е продължение на „Изгубени предания”. „Песен за децата на Хурин” се състои от 2300 реда алитерация и е недовършена. „Песен за Леитиан” (историята на Берен и Лутиен) е в римувани куплети и се състои от 4000 реда. Включена е и редактирана версия от 1950 (след „Властелинът на пръстените”). Прибавен е и коментар от К. С. Луис написан през 1929 г.
„Създаването на Средната земя” представя развитието на „Силмарилион” в хронологичен ред. Съдържат се 1) обобщение на Толкин за основната тема на „Книга на изгубените легенди” (наречен „Ранен Силмарилион” от Кр. Толкин; 2) повторно обобщение в разказен стил („Куента Нолдоринва”) и аналитичен стил („Най-ранните хроники на Валинор и Белерианд”) и 3) „Амбарканта” — Толкинови размисли за материалното създаване на Средната земя, придружени с диаграми.
„Изгубеният път” съдържа останалите творби на Толкин за Средната земя до 1937 г. подредени в три раздела.
„Изгубеният път” е недовършен разказ за пътуване във времето подобен на историите на К. С. Луис. Преразказ на историята за Атлантида, в която баща и син се прераждат в различни периоди, значими в германските легенди (англосаксонски и др.) В най-ранното си прераждане техните имена са Амандил и Елендил и живеят на самата Атлантида, наречена тук „Нуменор”. Намерението на Толкин било да свърже Средната земя с множество германски легенди. И Нуменор и Елендил стават важна част от историята на Втората епоха на Средната земя.
„Продълженият Силмарилион”. Включени са следващи версии на „Куента Силмарилион” и „По-късни хроники на Валинор и Белерианд”. Също така е включена и първите версии на „Айнулиндале” (митът за Сътворението) и „Ламас” (Описание на езиците), където са представени графики на множество елфически езици.
„Етимологиите” представлява речникът на Толкин за елфически думи и корени. Въпреки че той никога не спрял в развитието на езиците, днес речника представлява полезна творба.
Следващите три тома представляват недовършени ръкописи на „Властелинът на пръстените”. Те ще се харесат единствено на почитателите на Толкиновите творби и писателската дейност. Историите понякога са съвсем различни от тези в публикуваната книга. Томовете съдържат и развитието на нуменорския език.
Последните три тома разказват за по-късното развитие на „Силмарилион”, за Валинор и Белерианд. Включени са и ръкописи на продължението на „Властелинът на пръстените” като например „Новата сянка” — ръкописи, които Толкин бързо изоставил.