
Дж. Р. Р. Толкин
Редактор Кристофър Толкин
Кристофър Толкин започва да редактира непубликуваните
ръкописи на баща си през 1984. Неговата редакция е много внимателна и
подробна. Тези книги няма да се харесат на всички тъй като са по-скоро
събрани ръкописи отколкото завършено повествование, но и задължително
трябва да се вземат под внимание.
"Книга с изгубени предания" е най-ранната версия на "Силмарилион".
Започната е през 1916-17 г. докато Толкин е в болница след Войната.
Разказът е почти същия, но стилът й е доста различен (изключително
архаичен).
"Песни за Белерианд" съдържа две дълги поеми, всяка една от които
е продължение на "Изгубени Предания". "Песен за децата на Хурин" се
състои от 2300 реда алитерация и е недовършена. "Песен за Леитиан"
(историята на Берен и Лутиен) е в римувани куплети и се състои от 4000
реда. Включена е и редактирана версия от 1950 (след Властелинът...).
Прибавен е и коментар от К.С. Люис
написан през 1929.
"Създаването на Средната земя" представя развитието на "Силмарилион"
в хронологичен ред. Съдържат се 1) обобщение на Толкин за основната тема
на "Книга с изгубени предания" (наречен "Ранен Силмарилион" от Кр.
Толкин.; 2) повторно обобщение в разказен стил ("Куента Нолдоринва") и
аналитичен стил ("Най-ранните хроники на Валинор и Белерианд") и 3) "Амбарканта"
- Толкинови размисли за материалното създаване на Средната земя,
придружени с диаграми.
"Изгубеният път" съдържа останалите творби на Толкин за Средната
земя до 1937 г. подредени в три раздела. --- "Изгубеният път" е
недовършен разказ за пътуване във времето подобен на историите на К.С.
Люис. Преразказ на историята за Атлантида, в която баща и син се
прераждат в различни периоди, значими в Германските легенди
(англо-саксонски и др.) В най-ранното си прераждане техните имена са
Амандил и Елендил и живеят на самата Атлантида, наречена тук "Нуменор".
Намерението на Толкин било да свърже Средната земя с множество Германски
легенди. И Нуменор и Елендил стават важна част от историята на Втората
епоха на Средната земя. --- "Продълженият Силмарилион". Включени са
следващи версии на "Куента Силмарилион" и "По-късни хроники на Валинор и
Белерианд". Също така е включена и първите версии на "Айнулиндале"
(митът за Създаването) и "Ламас" (Описание на езиците), където са
представени графики на множество
Елфически езици. --- "Етимологиите" представлява речникът на Толкин
за Елфически думи и корени. Въпреки че той никога не спрял в развитието
на езиците, днес речника представлява полезна творба.
Следващите три тома представляват недовършени ръкописи на
"Властелинът на пръстените". Те ще се харесат
единствено на почитателите на Толкиновите творби и писателската дейност.
Историите понякога са съвсем различни от тези в публикуваната книга.
Томовете съдържат и развитието на
Нуменорския език.
Последните три тома разказват за по-късното развитие на "Силмарилион",
за Валинор и Белерианд. Включени са и ръкописи на продължението на
"Властелинът на пръстените" като например
"Новата Сянка" - ръкописи, които Толкин бързо изоставил.