©Анке Катрин Айсман
Аудио:
[Аудио запис на първите редове от поемата на англосаксонски, направен от М. Драут.]
Hwæt. We Gardena in geardagum,
þeodcyninga, þrym gefrunon,
hu ða æþelingas ellen fremedon.
Oft Scyld Scefing sceaþena þreatum,
monegum mægþum, meodosetla ofteah,
egsode eorlas. Syððan ærest wearð
feasceaft funden, he þæs frofre gebad,
weox under wolcnum, weorðmyndum þah,
oðþæt him æghwylc þara ymbsittendra
ofer hronrade hyran scolde,
gomban gyldan. þæt wæs god cyning.
Беоулф
Беоулф (ок. 700-1000 сл. Хр.) е староанглийска епическа поема, състояща се от 3182 реда, която представлява 10% от познатата ни днес староанглийска поезия. Ръкописът на творбата не е озаглавен, но от началото на XIX век тя е позната под името „Беоулф”.
„Беоулф рече, на Егтеов чедо:
Ти не тъгувай, владетелю мъдър!
Мъст ти подхожда, не жалби напразни.
Всеки умира в тоз свят по реда си,
тъй че единствена славата само
вечна е, знай го; и тя за храбреца
най-добър дял е в живота нетраен.”
— Превод Манол Глишев
История и произход
„Беоулф” е една от най-старите епически поеми, достигнали до наши дни. В нея Беоулф — герой от германското племе на гаутите в южна Швеция, пътува до Дания за да победи чудовището Грендел. Поемата, която разказва за датските и шведските крале и герои, е запазена в Англия, защото англичаните са потомци на германските племена на англите, саксонците и ютите. Ютите и северните саксонски племена дошли от днешна южна Дания и северна Германия. Затова и „Беоулф” разказва за отминалите дни в старата им роднина.
Въпреки че поемата е художествена измислица, в нея се споменават и исторически факти и личности. Хротгар, Гортхулф и Охтере например могат да се срещнат и в ранните скандинавски източници, като „Старата Еда”, „Геста Данорум” и форналдарсагите.
Също така, в поемата са видни и множество исторически събития от Дания и южна Швеция в периода 450-600 г. Колкото до Швеция, датировката може да се потвърди и от археологическите разкопки на могилите, за които Снори Стурлусон и шведският фолклор смятат, че са гробниците на Еадгилс и Охтере в Упсала. Подобно на „Финсбургския епизод” и няколко по-кратки поеми, „Беоулф” е главен източник на сведения за лица от скандинавската история, в т.ч. Еадгилс и Хигелак, както и за германеца Офа, крал на англите от континентална Европа.
Традициите зад поемата са били пренесени в Англия по времето, когато англосаксонците все още са били в близки династични и лични отношения с техните германски родственици в Скандинавия и северна Германия. Макар „Беоулф” да е единствената запазена староанглийска поема, в която се разказва предимно за герои, а не за християнски ценности, в нея все пак присъства и християнският мироглед.
Повратен момент в изследването и изучаването на „Беоулф” е лекцията на Дж. Р. Р. Толкин от 1936 г., озаглавена „Беоулф — чудовищата и критиците”, която за първи път сериозно разглежда англосаксонската поема за нейните литературни качества, а не само като източник на сведения за англосаксонската история и език. Вероятно никой друг академичен труд не е оказал толкова голямо влияние в реабилитирането на дадена литературна творба.
Ръкописът на „Беоулф”
Точната година на написването на „Беоулф” е спорна, но се счита, че е приблизително 1000 г. По лингвистични и други признаци е пресметнато, че творбата е съставена през 650–800 г., макар някои учени да посочват XI век. Поемата е дело на двама преписвачи (писари), като втората част започва от ред 1939.
Запазен е един единствен ръкопис на творбата. Тя е написана на смесица от западносаксонски и английски диалект на староанглийския, въпреки че по-голямата част е написана предимно на западносаксонски, подобно на повечето староанглийски творби, преписвани по това време. Най-ранният известен притежател на ръкописа е изследователят от XVI век Лорънс Ноуел — днес творбата се съхранява в Британския музей като част от „Ноуел Кодекс”, въпреки че официалното ѝ заглавие е „Котън Вителиус А.XV”, защото е била включена в каталога на Робърт Брус Котън през XVII век. Ръкописът е сериозно повреден при изгарянето на библиотеката през 1731 г.
Исландският учен Гримур Йонсон Торкелин прави първия съвременен препис на ръкописа през 1786 г. и го публикува през 1815 г., работейки с комисията по исторически изследвания на датското правителство. Оттогава ръкописът се е разпаднал още повече и затова преписите на Торкелин са безценен източник за изследователите на „Беоулф”.
Героят Беоулф
Толкин отбелязва, че името „Беоулф” означава „преследвач на пчели” на староанглийски, т.е. името може да е кенинг за „мечка” заради страстта на мечките към пчелния мед. Джейкъб Грим приписва названието за вид кълвачи.
Беоулф може и да отговаря на Бодвар Бярки — „бойната мечка” от скандинавските митове и легенди.
Теми, герои и сюжет
Поемата е преразказ на народни приказки от устната традиция, предназначен за слушатели християни. Често се смята, че творбата е написана от християнски монах, като аргументите за това са, че те са били единствените членове от англосаксонското общество с достъп до материали за писане. Примерът с крал Алфред обаче предполага възможността авторът да е пътуващ певец и разказвач.
Исторически погледнато, героите на поемата са езичници. Разказвачът обаче поставя събитията в библейски контекст и прави Грендел и майка му потомци на Каин, а героите — монотеисти. Между изследователите на творбата съществува спор дали главната тема в „Беоулф” е езическа или християнска. Най-вероятно е обаче, при преписа на творбата, християнски монах да е променил текста спрямо своята си вяра.
В исторически контекст, „Беоулф” описва германско общество от воини, в което взаимоотношенията между владетеля (краля) и неговите танове са от съществено значение. Така тановете признават краля и му служат в замяна на доспехи, оръжия, злато и провизии. Обществото се основава на родствените връзки — ако роднина бъде убит, дълг на неговите близки е да потърсят възмездие за смъртта му или като убият посеклия го, или чрез откуп — „верегилд”. Това е и свят на съдба и предопределеност, което е и основният мотив за действията на Беоулф.
Сюжет
Обикновено „Беоулф” се разделя на три основни части или битки. Първата е с чудовището Грендел, което всяка нощ напада великата зала Хеорот и воините на крал Хротгар. Беоулф успява да откъсне ръката на Грендел и чудовището избягва да умре в бърлогата си. Втората битка е с майката на Грендел, която в желанието си да отмъсти за смъртта на сина си убива един от най-добрите воини на Хротгар. Беоулф я проследява до бърлогата ѝ под езерото и я обезглавява.
Беоулф се завръща в родината си и става крал. Един ден, когато Беоулф вече е стар, човек открадва чаша от съкровището на дракон. Когато чудовището открива кражбата, изпада в ярост, изгаряйки всичко по пътя си. Беоулф успява да победи дракона, но е смъртно ранен. По-късно е погребан заедно със съкровището и това отбелязва края на поемата.
Език и стихотворна форма
Поемата е написана в традиционен старогермански стил — характерна е алитерацията на началните звукове в думите под ударение, като редовете се разделени чрез цезура на две полустишия. Староанглийските поети често използвали и кенинги — вид описателен литературен способ, в който думата „кораб” може да се предаде като „плуващо дърво” и т.н.
Превод и издания на български
Полезен онлайн ресурс по темата е сайтът „Хеорот”. Едно от най-продаваните в момента издания е преводът на Шеймъс Хийни, но съществуват и множество преводи от други автори. Самият Толкин също е направил преводи в мерена и немерена реч, открити от изследователя Майкъл Драут.
Български превод на „Беоулф”, направен от Манол Глишев, се очаква да излезе в близките една-две години. Цитатът по-горе е взет от неговия превод.
Екранизации
През ноември 2007 г. излезе анимиран филм на реж. Робърт Земекис, с участието на Анджелина Джоли, Антъни Хопкинс, Джон Малкович, Робин Райт Пен, Рей Уинстоун и Криспин Гловър. Филмът е 3D анимация, заснета с актьори чрез технологията „motion capture”.
В предишната екранизация на староанглийската епическа поема — „Беоулф и Грендел” от 2005 г. ролята на Беоулф е изиграна от актьора Джерард Бътлър. Тази версия на филма е копродукция на Канада, Великобритания и Исландия. Нито една от направените до момента екранизации на поемата не следва изцяло сюжета на произведението.
