Исландските Еди

Едите са събрани народни приказки в алитеративен стил, отнасящи се до нордическата митология и северните герои. Те са част от скалдическата традиция на устно творчество, записани от учени и изследователи преди да бъдат окончателно изгубени. Най-известните сред тях са исландската Стара Еда (известна още като Поетическата Еда) и Младата Еда (известна още като Еда в проза), които са били записани през XIII век.

Старата Еда е сборник от старонордически поеми, запазени предимно в исландския средновековен ръкопис Кодекс Региус. Наред с Младата Еда на Снори Стурлусон, Старата Еда е най-важният източник за скандинавската митология и германските героически легенди, достигнал до наши дни.

Кодекс Региус бил написан през XIII век, но се появил отново едва през 1643 г., когато станал собственост на Брюнйолфур Свейнсон, тогава епископ на Скалхолт. По това време Младата Еда вече била получила популярност в Исландия, но изследователите вярвали, че в миналото съществувала „Стара Еда”, съдържаща езическите поеми, цитирани от Снори в неговата книга. Когато Кодекс Региус бил открит, тази теория била доказана. Брюнйолфур приписал авторството на ръкописа на Земундр Учения, който бил исландски свещеник от XII век. И макар съвременните изследователи да отхвърлят Земундр като автор на творбата, тя все пак се среща и под името Земундар Еда.

Епископ Брюнйолфур изпратил Кодекс Региус като подарък на датския крал, оттук и неговото име —„кралски ръкопис”. Векове наред той бил съхраняван в Кралската библиотека в Копенхаген, но през 1971 г. бил върнат на Исландия.

Стил

Стиховете са написани в алитеративен стил. Основният използван стил е форнюрдислаг, наред с малахатр. Останалата част (близо една четвърт) била написана в льодахатр.

Езикът на поемите е в по-голямата си част ясен и директен. Въпреки че кенингите се срещат често, те не достигат нивото, използвано в скалдическата поезия.

Митологични поеми

Включени в Кодекс Региус

• Völuspá Волуспа „Предсказанието на пророчицата” — оттук Толкин взема имената на Гандалф и джуджетата в „Хобит”
• Hávamál Хавамал „Песен за високостоящия”
• Vafþrúðnismál Вафтруднисмал „Песен за Вафтруднир”
• Grímnismál Гримнисмал „Песен за Гримнир”
• Skírnismál Скирнисмал „Песен за Скирнир”
• Hárbarðsljóð Харбардсльод „Песен за Харбард”
• Hymiskviða Хюмисквида „Песен за Хюмир”
• Lokasenna Локасена „Локи в спорове”
• Þrymskviða Трюмсквида „Песен за Трюм”
• Alvíssmál Алвисмал „Песен за Алвис”
• Völundarkviða Волундарквида „Песен за Волунд”

Невключени в Кодекс Региус

• Baldrs draumar Балдрс драумар „Сънищата на Балдр”
• Rígsþula Ригстула „Песен за Риг”
• Hyndluljóð Хюндлульод „Песен за Хюндла”
• Völuspá in skamma Волуспа ин скама „Кратката Волуспа”
• Svipdagsmál Свипдагсмал „Песен за Свипдаг” — тази творба включва две отделни поеми:
  - Grógaldr Грогалдр „Заклинанието на Гроа”
  - Fjölsvinnsmál Фьолсвинсмал „Песен за Фьолсвид”
• Gróttasöngr Гротасонгр „Песен за Гроти” (невключена в много издания)
• Hrafnagaldr Óðins Храфнагалдр Одинс „Гарвановата песен на Один”, (късна творба, невключена в много издания).

Героически песни

В Кодекс Региус

Песни за Хелги

• Helgakviða Hjörvarðssonar Хелгаквида Хьорвардсонар „Песен за Хелги, син на Хьорвард”
• Helgakviða Hundingsbana I or Völsungakviða Хелгаквида Хундингсбана I или Волсунгаквида „Първа песен за Хелги, убиеца на Хундинг”
• Helgakviða Hundingsbana II or Völsungakviða in forna Хелгаквида Хундингсбана II или Волсунгаквида ин форна „Втора песен за Хелги, убиеца на Хундинг”

Забележка: Хелги Хьорвардсон и Хелги Хундингсбани са двама различни герои, въпреки че свързващата проза в Старата Еда казва, че първият се е преродил във втория.

Цикъл за нифлунгите

• Frá dauða Sinfjötla Фра дауда Синфьотла „За смъртта на Синфьотли”
• Grípisspá Гриписпа „Предсказанието на Грипир”
• Reginsmál Регинсмал „Песен за Регин”
• Fáfnismál Фафнисмал „Песен за Фафнир”
• Sigrdrífumál Сигрдрифумал „Песен за Сигрдрифа”
• Brot af Sigurðarkviðu Брот аф Сигурдаквиду „Част от поемата за Сигурд”
• Guðrúnarkviða I Гудрунарквида I „Първа песен за Гудрун”
• Sigurðarkviða hin skamma Сигурдарквида хин скама „Кратка песен за Сигурд”
• Helreið Brynhildar Хелреид Брюнхилдар „Брюнхилда отива в Ада”
• Dráp Niflunga Драп Нифлунга „Смъртта на Нифлунгите”
• Guðrúnarkviða II Гудрунарквида II „Втора песен за Гудрун”
• Guðrúnarkviða III Гудрунарквида III „Трета песен за Гудрун”
• Oddrúnargrátr Одрунаргратр „Плачът на Одрун”
• Atlakviða Атлаквида „Песен за Атли”
• Atlamál hin groenlenzku Атламал хин гроенленску „Грендландската песен за Атли”

Вж. „Легендата на Сигурд и Гудрун”

Песни за Йормунрекр

• Guðrúnarhvöt Гудрунархвот „Подтикът на Фудрун”
• Hamðismál Хамдисмал „Песен за Хамдир”

Героическите поеми могат условно да се разделят на три — историята на Хелги Хундингсбани, историята на нибелунгите, и историята на Йормунрекр, крал на готите. Те по произход са съответно скандинавски, германски и готски.

Невключени в Кодекс Региус

Някои от легендарните саги включват стихове в стила на Едите. Това важи с особена сила за Херварар сага

• Hlöðskviða Хлодскива „Песен за Хлод” („Битката на готите и хуните”), част от Херварар сага.
• Събуждането на Ангантюр. Част от Херварар сага.
• Sólarljóð Соларльод „Песни за слънцето”.

Тази поема, която също не е включена в Кодекс Региус, понякога се публикува със Старата Еда, въпреки че е християнска и принадлежи към литературата на Средните векове. Творбата е написана в льодахатр и използва множество езически символи.

Други творби, свързани с Едите

• „Еда в проза” на Снори Стурлусон” в голямата си част използва Старата Еда
• „Волсунгасага” е основана на по-голямата част от цикъла поеми за Нифлунгите. Заради няколко липсващи страници от Кодекс Региус, „Волсунгасага” е най-старият източник на информация за нордическата версия на историята за Сигурд. Запазени са едва четири стиха, които се цитират във „Волсунгасага”.

Еда в проза

Младата Еда (известна още като „Еда в проза” или „Еда на Снори”) е исландско поетическо ръководство, което съдържа и множество митологични разкази. Целта му била да помогне на исландските поети и читатели да вникнат в алитеративната поезия и да разберат значението на много кенинги, широко използвани в скалдическата поезия.

Творбата била написана от исландския учен и историк Снори Стурлусон през 1220 г. Достига до наши дни в седем ръкописа, написани в период 1300-1600 г.

„Еда в проза” съдържа пролог и три отделни книги – „Гюлфагининг” (ок. 20 хил. думи), „Скалдскарпармал” (ок. 50 хил. думи) и „Хататал” (ок. 20 хил. думи).