Георги Панайотов

Роден през 1978 г. в София. Работи като уеб дизайнер и програмист. Меломан и дългогодишен фен на Дж. Р. Р. Толкин.

Епопея за Единствения

Георги Панайотов

И настана час
Кат злото се пробуди
Ще настъпят битки
Сред всичките люде
Кат знамение черно
Над белий небосвод
Ще падне непрогледен
Мракът на Моргот
И огън ще бушува
И кръв ще се лее
За земята средна
За де що вирее
Как настана време
Светлина прокуди
Две кули стоят
Зад древни подбуди
А злото се появи
Тихомълком, скришно
Във време на веселие
В празненството пищно
Сред народа малък
Що във мир роден е
Сполетя го горест
Злото да приеме
Този пръстен малък
Златен и сияещ
Изкован бе в Мордор
Днес война вещаещ
Цел на Саурона
Към него той гледа
Но йощ го не види
Тоз символ на победа
Но злото е будно
Саурон го знае
И Черната порта
Отворена зяе
Девет ще излязат
Облечени в мрак
Да открият пръстен
Да убият враг
Щот пръстенът единствен
Е тяхната цел
Заповед те имат
Не знаят предел
Към Графството тихо
Те поемат път
Готови да убиват
Готови да мрат
Но пръстенът единствен
Бе вече разкрит
На изток потегли
Носен от хобит
Четири полуръста
На път са поели
Срещу враг всеобщ
Със черни, долни цели
Сред гора коварна
Те ще да дирят път
В пътеките неравни
Сред сенките отвъд
Врагът те ще съзират
Облечен в плащ от мрак
Тъй близо до дома
Далеч от пущинак
Той пръстенът преследва
По заповед една
На своя господар
Във черната страна
Що пръстенът усеща
Сред светлината дневна
И сред нощта невярна
Докрай ще го преследва
А там, в гората дива,
Живееше пастир
Том Бомбадил посрещна
Хобитите със мир
И в своя дом прекрасен
Сетне ги подслони
Преди да продължат
В нови опасности
Сред могили мрачни
Той тях ще да спаси
От тварите коварни
От следващи беди
И сетне по пътя
Те ще продължат
Към следващи несгоди
Сред земи отвъд.
На изток към Брее
Дет ще да отседнат
Приятел да открият
И враг да избегнат
Бързоход безстрашни
Гондорски крал в изгнание
На тях ще да помогне
В туй тежко начинание
Назгула ще заблуди
Хобита ще предпази
По път ще да ги води
Към Ломидол тогази
Но пътят им е страшен
Назгул се не предава
На Бурния връх
Носителя ранява
С острие мордорско
Ковано със злоба
Страшна смърт вещаещо
Кат черна прокоба
Но Фродо, носителят
Ще да бъде спасен
Последната надежда
Врагът да е сразен
В Ломидол прекрасен
Фродо е заведен
Биде излекуван
По нов път поведен
А Елронд елфийски
Съвет голям събра
На пръстена прокобен
Да решат съдба
Щот пръстенът единствен
Не мож би разрушен
Кован е той във Мордор
Там биде разтопен
Във планина съдбовна
Носителят да иде
Единствено там злото
Ще може да загине
И девет се събраха
в задруга нерушима
Носителя да бранят
Готови да загинат
В туй тежко начинание
Са четири полуръста
Сам, Фродо, Мери, Пипин
И в чернотата гъста
Са заедно во веки
Със тях Гандалф Сиви
Магьосникът могъщ
Ще пази ги ревниво
И Гимли с брадва тежка
Без милост към врага
И елфът Леголас
Безгрешен със лъка
И още Арагорн
И Боромир от Гондор
Задруга нерушима
На юг върви към Мордор
А Саруман, предател
На тъмната страна
Преминал бе наскоро
Той в свойта твърдина
Под кулата Ортанк
Подготвя се за бой
Сбра гоблини и орки
И страшни Урук-Хай
Магьосникът-предател
Задругата съзря
Как Карадрас пресича
В Мъгливата планина
И прати буря люта
Кат леден отред
Та да им попречи
Да вървят напред
Пътят бе блокиран
Задругата спря
„Един път — рече Гимли —
Е тоз през Мория”
И в мрака прокобен
На мините джуджешки
Задругата влезе
Кат в капан мъртвешки
Дълги дни през мрака
Те ще да вървят
Сред опасностите
На всеки кръстопът
Дорде стигнат края
При моста Хазад-дум
От Мория да излязат
Край Лориенский друм
Но страшно зло ги дебне
В пещерите стари
Зло що се опълчва
Дори на Маяри
Що орките кара
Да бягат ужасени
От древната прокоба
Сред старите тунели
Сянка и огън
В Мория оживява
И пред задругата
Свирепо се изправя
Балрог, огнен демон
Творение на мрака
Изчадие на Моргот
Сред дълбините чака
„Бягайте към моста”
Гандалф ги зове
И срещу балрога
Остава на саме
В бой неравен влиза
Но ето, че отстъпва
Към бездната полита…
Задругата потръпва
О, жертва свидна
Задругата дава
С таз загуба тежка
Но осем остават
Към Лориенския лес
Тях пътят ги води
В гората от злато
На елфийски народи
Галадриел прекрасна
Тях ще подслони
Преди да продължат
В нови опасности
Видение ще покаже
Тя на Носителя
Видение за злото,
За мрака, за скръбта
Задругата потегля
И пътя продължава
А златни Лориен
Далеч назад оставa
Великата река
Андуин се зове
Все пò на юг ги води
Към страшни брегове
Към Раурос ги поведе
В капан свиреп ги вкара
Сред исенгардски орги
И гоблинска поквара
И в битката жестока
Никой се не предаде
Но Боромир загина
Живота той си даде
А хобитите Мери
И Пип бяха пленени
Отведени към Ортанк
При Саруман Бели
Но Фродо невредим бе
Той пръстена ската
И тръгна с Сам към Мордор
В Съдбовната планина
Задругата я няма
А Средната земя
Сега на тях заложила
Бе своята съдба
През лабиринти сложни
Въртяха се без спир
Изгубени те бяха
На помощ най-подир
Не се надяват вече
Във този пущинак
Дет не е стъпвал дългo
Тъдява нечий крак
Но ето, Смеагол
Предишният носител
На пръстена единствен
Той дълго бе пазител
И своето безценно
Дошъл бе да си вземе
От хобитите смели
Пръстенът да отнеме
Но хобитите с хитрост
Ам-гъла победиха
На шията му въже
Елфийско те сложиха
И бедний Смеагол
Останал сам самин
Закле се да им служи.
От тоя лабиринт
Той бързо път намери.
През мъртвите блата
Дет имало е битка
Във древни времена
Сега там мъртви има
Почиват сред калта
Лица на хора, елфи
Спокойни във смъртта.
Тоз път намери Ам-гъл
Сред сянка и мъгла
Поведе ги към Мордор
Към страшната страна
Но Черната порта
Се пазеше строго
Дваж по-непристъпен
Изглеждаше Мордор
„Там има друг път
По-на юг в планината
През тясна клисура
И по стъпалата
Нагоре. И в Мордор
Се влиза, аз знам —
обясни Ам-гъл —
Вече ходил съм там”
Потеглиха те
Все към тази страна
Зловеща и мрачна
Обвита в тъма
И в техния път
Къде Мордор тогази
Попаднаха близо
До тайната база
На воини смели
От Минас Тирит
Що беше пред мрака
Последния щит.
В скривалище
при забранения вир
Те срещнаха воин
Зован Фарамир
На Боромир брат бе,
Защитник прославен
Бе влязъл във битка
Срещу враг неравен.
И Фарармир злото
С очи си съзря
И пръстенът мрачен
Тогази разбра
„Вървете — им рече —
по пътя посочен.
Надежда остава
И мракът порочен
Ще бъде сразен…”
Продължиха към Мордор
Докат Фарамир
Потегли към Гондор
Със своя отряд
Градът да защитава
Щот беше разбрал
Че надежда остава
А нейде из Рохан
През степите зелени
Вървяха орки черни
С два хобита пленени
Към кулата изменна
При своя господар
Те трябва да се върнат
В прокобний Исенгард
И бързат, щото знаят
Че през роханска степ
Ги следва враг опасен
Джудже, елф и човек
Подир отряда черен
Безморно те вървят
Щот своите другари
Ще трябва да спасят
Но хобитите хитри
Използваха удача
Щом слънцето се скри
И после, подир здрача
Отнейде рохирими
Нападнаха отряда
Избиха го до крак
Гориха го на клада
Хобитите се сляха
Със сенките нощес
А сетне се укриха
Сред Ветроклински лес
А там, в гората гъста
Те срещнаха пастири
Хуорни люти, енти
Които най-подире
Надигнаха се тежко
И след събор голям
Разбраха, че е време
Да тръгнат те на бран
Събраха се десетки
С техний вековен грохот
И срещу Сарумана
Потеглиха на поход
А Арагорн и Гимли
И елфът Леголас
Достигнаха гората
Срещнаха те тогаз
Гандалф, що оцелял бе
Във бездната дълбока
И подир битка люта
Сразил бе той балрога
Поведе ги Гандалф
Към Едорас в тоз ден
Към златния замък
На краля Теоден
Но Теоден пленен бe
От магия черна
Подвластен бе станал
На Саруман белия
Той свой слуга верен
Пратил при Теоден
Бе Змийския език
Що държеше в плен
Краля рохански
И сееше вражди
Сред верните на краля
Мъже и жени
А Гандалф прокуди
От двореца Грима
Подаде меч на краля
Рече: „Война ще има!
Ти, кралю, свойте хора
Спаси от гибелта.
Води ги в свойта древна
Роханска твърдина”
Към Шлемово усое
Краля ги поведе
В таз крепост непристъпна
Народа си доведе
Макар шепа да бяха
Надеждата остава
И горди, те на щурма
То смърт ще отстояват
А Саруман на поход
Бе пратил орки свои
В земите на Рохан.
И Шлемово усое
Най-сетне да превземат
Земята да покварят
Мрак да провъзгласят
Бе казал господарят.
И в мрачна нощ дойдоха
Те, хиляди строени
Пред крепостта роханска
Пред хора ужасени.
В тоз ден ще да се мре
И битката настава
Но доброволно никой
Не ще да се предава.
Смъртта са предпочели
Пред робство тиранично
Не ще да ги запомнят
В таз битка героична.
За тях не ще се пее
Как тръгнаха на смърт
И предпочели бяха
Свободни да умрат.
Стените са дебели
Но портата поддава
И орките прокобни
Към нея продължават
Хиляди лазят бавно
Към тежките стени
Мрат, но други идат
Под дъжд от стрели.
И портата превзета
Падна до заранта
Когато всеки вижда
Пред себе си смъртта
И в този миг възкръсна
Нейде надеждата
Гандалф, пристига, води
Най-сетне помощта.
Хуорни люти сякаш
Стотици подредени
Пресрещат и поглъщат
Орките ужасени.
И проходът рохански
Бе цял във кръв облян
Но щурмът нечовешки
Бе вече отстоян
И крепостта човешка
В тоз ден бе защитена
От черната омраза
Сякаш тя бе спасена
А в друга битка люта
Превзет бе Исенгард
Там ентите свирепи
Убиха всяка твар
Създадена от мрака.
А Саруман във плен
Остана в кулата
След битката сразен
И с сили възродени
За битки пак готови
Са людете на Рохан
Отхвърлили окови
На мрака, тегнещ бързо
Засланящ светлината.
Гъст дим се рей от Мордор
Бе почнала войната…
А времето лети
Свойте следи оставя
И Гандалф със Пипин
Към Гондор се отправят
При бялата кула
Що горд страж се явява
На силата човешка
До сетно отстоява.
А времето лети
И Арагорн на път
Решително поема
Към мъртвите, отвъд
Пределите човешки
По пътя той върви
Сред хиляди отнети,
Погубени души.
Те клетва бяха дали
Във времена различни
Че пак ще се завърнат
За битки най-епични
Та мира да намерят
Душите им тогази
Далеч да се отърсят
От черната омраза.
И армията мъртва
Със Арагорн пое
Към битката епична
В Пенелорското поле
А орки най-проклети
Десетки хиляди
На поход са поели
Към белите стени
Обсада зловеща
Над Гондора стягат
Към честта човешка
Ръце черни протягат
Щот заповедта е
Градът бял да сринат
И всичките люде
От там да загинат
Градът-страж да падне
От мрака сразен
Сред огън и пепел
Той изпепелен
Но Гондор стои
На сечта се опълчи
А орките долни
Със погледи вълчи
Пристъпят напред
Към стените дебели
Пристъпят кат сянка
Незнайща предели
И ето, че първият
Кръг е превзет
Пред черните орди
Останаха шест
Но помощта иде
От всички страни
Гондорци разбраха
Че не са сами
Горди рохирими
Във тоз славен ден
Предвождани лично
От крал Теоден
Нападнаха здраво
Враг в черний му гняв
Стовариха сила
Кат юмрук корав
И Арагорн иде
Той мъртвите води
В решителна битка
За всички народи
Победа велика
В таз сетна война
Постигната на
Пенелорски поля
Открехна надежда
Голяма в тоз час
Настъпил бе миг
За поход тогаз
И от защита
Това поколение
Пое все към Мордор
В сетно нападение
Надежда те дават
На Носителя смел
Да стигне до края
На своята цел.
Но Фродо, носителят
Бе паднал във плен
Предаден от Ам-гъл
Той бе поразен
От Корубана страшна
Отведен от орки
В Кирит Унгол тикнат
Зад здравите порти.
Ала не за дълго
Остана той там
Освободен бе скоро
От верния Сам
И походът страшен
Двама продължиха
Път към планината
Те някак откриха
В сърцето съдбовно
Тогази влезнаха
Пред огнена бездна
Сам и Фродо спряха
И миг на колебание
Със злото що да стори
Обзе носителят.
Пръстенът отговори…
„Не”, извика Фродо
Пленен от изкушение
На пръстена единствен
„Тоз пръстен е знамение”
И сетне го надяна.
Светът се преобърна
И Саурон окото
Към него си обърна.
Той пръстенът съзрял бе
На пръста на Фродо
И в този миг заплашващ
Да разтресе цял Мордор
Но в тоз миг се появи
Ам-гъл от нейде скрит
Нападна той подмолно
Носителя хобит
И пръста му отхапа
Безценното си взе
Държеше го той здраво
Във своите ръце
Но на ръба коварен
Ам-гъл се залюля
И в бездната съдбовна
С пръстенът полетя…
Тъй бе унищожено
Злото във тез земи
Раздирани от разпри
И кървави войни
И бляскава победа
Във таз сетна война
Провъзгласила бе
Победа над гнева.
Омразата жестока
Бе трайно поразена
И злобата покварна
Во веки бе сразена
И пътят към дома
Открит бе в този час
И хобитите смели
Потеглиха тогаз
Към свойто Графство тихо
Далеч от суетня
Във своя малък кът
Там, в Средната земя
Но зло и там ги чака
Сред родните земи
Зло, безпричинно подло
В тез следвоенни дни
И Саруман предател
Измъкнал се от плен
На ентите край Ортанк
Зачернил бе тоз ден
Той искаше разплата
Със целия народ
На Графството свободно
И с бегинсовия род
Но падна скоро жертва
На свой слуга отдаден
От Змийския език
Саруман бе предаден
И беше поразен
Пронизан от кама
Ливадите зелени
Попиха му кръвта
А миг подир него
Убит бе и Грима
Пронизан от стрели
Хобитски той загина
И злото бе прокудено
От Графството зелено
Дет то бе нежелано
Во веки бе сразено
И мир възтържествува
Най-сетне над света
И светлина блестеше
Над Средната земя
И всичките носители
На властни пръстени
Потеглиха на запад
В безсмъртните земи
Във Заливите сиви
Кораб елфийски чака
За да ги отведе
От там, где бил е мрака
В пътуване последно
През синия простор
В безсмъртните земи
В прекрасни Валинор
Настанало бе време
Когато в тез земи
Злото се запечата
В легенди, в разкази
Настъпи нова ера
Епоха на човека
Що щеше тук да властва
Над таз земя во веки