Лотлориен

Любомира Стоянова

Страна без време и безсмъртна,
напролет, казват — най-прекрасна.
Отвред я мракът с плащ обгърна,
но тя остана светла, ясна.

Малорни златни се издигат,
листата златни тъй трептят,
вятър нежен щом ги види
и тревите тихо зашептят.

Страната златна той премина,
но нийде, нийде се не спря.
Странник бледен, без родина,
за отдих сетен замечта

в гората тайна и блестяща,
где злото нивга място няма.
Тъй странна, ясна и изящна,
че всеки пътник покорява.