
Няма информация
Хайку
Любомира Стоянова Тварите мъртви
в могили погребани
зимата чакат.
Сухи дървета.
Над кладата пушек.
В пламък спаси се.
Недей забравя
гласовете тътнещи.
В зима сурова.
Мъртвите крале
сред гробниците пусти.
Окапали листа.
Звездна е нощта.
Елфи тихо пеят там.
Славеи мълчат.
Чайките плачат.
Шумът на морето е
толкова близо.
Пролет дошла е.
Покой и веселие
в Графството китно.
Сняг по Карадрас
вали. Замръкнал пътник
под снега лежи.
Мракът на Мелкор
сърца сковава смели.
Тъмна тишина.
Рохиримите
пак пуснаха конете
в лятната утрин.
Странници тъжни
в земята на мъртвите.
Път без надежда.
Снегът се стопи.
А все още е златна
зимната гора.
Злато и сребро —
Разцъфнали дървета.
Древна светлина.
Златна Лориен.
Последна пролет туй е.
Тъга и сълзи.
Битка сред поля.
Човеци падат мъртви.
Далечен изгрев.
Пролетна луна.
Елфическа песен
над света лети.
Есенна вечност.
Епохи отминават
пред очите й.
© Любомира Стоянова