Нефертини

Ади Савова

Еедна вечер звездите грееха ярко, на повърността на Исарско море се появи русокоса русалка. Нефертини. Русалките са изключителни създания. Те могат да плуват на всякаква дълбочина. Русалките обичат приключенията. Някои от тях могат да излизат на сушата. Те само си пожелават да им се появят крака и им се появяват. Точно такава дарба притежава и Нефертини, млада русалка от известния род Инор. По принцип русалките имат много сестри, но Нефертини има само една – Илиалор. Безсмъртните русалки живеят в чудния град Омиел. Бащата на Нефертини и Илиалор е крал. Той и дъщерите му живеят в центъра на града, в прекрасния дворец Перентина.

Та да се върнем към нашата история. Нефертини изплува на повърността задъхана. Тя бягаше от група разярени пеленус. Пеленус са морски чудовища, нещо като кръстоска между кон и куче, само че под водата. Бързите създания щяха да хванат Нефертини. Тя почти щеше да стигне до брега, когато един пеленус се нахвърли върху нея. Те бяха на плиткото. Когато останалата част от групата наближи и тръгна да се нахвърля върху младата русалка една старица се появи на брега. Тя навлезе във водата и изрече някакво странно заклинание от сорта на: „Есарес нианум!” Тогава всички пеленус заплуваха обратно към морето и оставиха Нефертини сама със старицата. И тъй като малката рибка вестоносец беше предупредила краля и Илиалор за пеленус, те бяха тръгнали след Нефертини. След малко те застанаха до русалката и я запитаха как е. Нефертини запъхтяна обясни:
— Добре съм благодарение на тази старица.
Илиалор се огледа и попита:
— Каква старица?
Нефертини се огледа, но не видя спасителката си. Старицата беше изчезнала. Всички се върнаха в царството и си легнаха. До изгрев слънце оставаха няколко часа, които кралят и Илиалор използваха за да се наспят. Но Нефертини не можа да заспи. Тя си мислеше за онази старица. Дали не си въобразяваше?

На сутринта Нефертини, придружена от рибката вестоносец (най-добрият ѝ приятел), тръгна към брега. Гмурнаха се под водата и на дъното на морето, по пясъка видяха следите от снощната борба, но следи от стъпките на старицата нямаше.
През следващите няколко дена Нефертини беше много разсеяна. Когато играеше със сестра си на топка (в тази игра беше много добра) винаги изпускаше топката и не обръщаше внимание на сестра си. Вечер често не спеше и разговаряше с рибката вестоносец:
— Дали все пак не си въобразявам… все пак беше тъмно…
Но горката уморена риба вече не я слушаше, беше заспала.

След около месец Нефертини вече беше забравила за старицата и пак се забавляваше със сестра си.
Един чуден обед двете русалки заплуваха към Остарялите пещери, страховито място, където беше потънал преди хиляди години корабът „Планина”. Както плуваха русалките забелязаха тъмна сянка да приближава откъм едната страна на една скала. Илиалор дръпна сестра си и те забързано заплуваха. Това беше старицата. Тя изказваше някакво заклинание. Изведнъж Нефертини спря да плува. Тя бавно тръгна към старицата. Илиалор се опита да я спре, но не успя. Сякаш невидимо въже дърпаше младата русалка към старицата. Илиалор не се сдържа и извика:
— Пусни я глупава старице!
Но възрастната жена леко се усмихна и когато Нефертини се приближи достатъчно, тя се наведе и седна на един камък. Нефертини също седна и тогава старицата заговори спокойно:
— Не е хубаво да говориш така на по-възрастните, млада госпожичке.
Илиалор онемя. Последва минута мълчание. Нефертини се посъвзе, а Илиалор бързо попита:
— Коя си ти? И…
Но преди да довърши, Нефертини попита:
— Как дишаш и говориш под водата след като не си русалка?
Старицата се усмихна:
— Скъпи момичета, за да отговоря на тези два въпроса ми трябва само един отговор. Аз съм магьосница.
Последва минута мълчание, в която двете сестри се почувстваха доста неловко. Хиляди ужасни мисли минаха през главите им: „Какво ли ще иска магьосница от нас? Какво прави тук? Защо спаси Нефертини от групата пеленус?…”
Изведнъж старицата каза:
— Е , сигурно се чудите какво ще иска една магьосница от две русалки?
Явно по лицата им се бе изписал ужасът, за който те си мислеха. Илиалор се посъвзе и неспокойно каза:
— Да. Бихте ли ни обяснили, госпожо…
— Не се обиждайте, момичета, не че ви нямам доверие, просто предпочитам името ми да остане в тайна, засега.
Старицата замлъкна.
— Е, да, разбира се, но все пак ще ни обясните ли какво искате от нас?— попита Нефертини.
— Да, скъпи момичета— бавно и протяжно въздъхна старицата, след което пак замлъкна.
Илиалор вече започна да се изнервя, но не забрави добрите си обноски и повече от любезно каза:
— Е, може да започнете разказа си…
— О, да! — възкликна старицата, сякаш беше забравила, че води разговор— Аз съм магьосница от древната земя. Разбира се, вие едва ли сте чували, тъй като сте русалки и не излизате на сушата. Вие всъщност притежавате тази дарба — да излизате на брега. Нефертини знае, тя често излиза и стои на скалите, вглеждайки се в морето. Тъй като ми остават още 15 минути кислород ще говоря бързо. Вие сте виждали и сте чували за елфи, джуджета и хора. Елфите са изковали пръстени на мощта и силата. Решили са да дадат девет пръстена на хората, седем на джуджетата, три да оставят за себе си и два да дадат на русалките — магьосницата млъкна.
Нефертини бързо и развълнувано попита:
— Ние ли сме тези две русалки?
— Да. Но не бързайте да се радвате. Тази задаче е по-трудна, отколкото очаквате. Трябва да пазите пръстените с цената на живота си. С приемането на тези пръстени, вие полагате клетва да служите доживот на Върховния съвет на обединените раси. Ето ви пръстените — старицата подаде на двете сестри една кожена кесийка.
Илиалор я разтвори и вътре намери два приказно красиви пръстена. Единият беше покрит с кървавочервени рубини и беше от чисто злато. Вторият също беше златен, но беше покрит със множество сапфири, които бяха ярки като тревата, служеща за покривка на земната повърхност. Сапфирите светеха дори по-силно и от рубините. Русалките ахнаха. Нефертини взе пръстена със сапфирите, а Илиалор този с рубините. И двете бяха доволни от избора си. Тогава старицата каза:
— Пръстенът със сапфирите се нарича Аменефус, а този с рубините — Уменефус. Въздухът ми свършва. Преди да тръгна искам да ви дам нещо.
Тя подаде на Нефертини парче пергамент и ѝ каза:
— Това е картата на Земята. Запомнете: Вие можете да излизате на сушата, когато си поискате. Само кажете: „Искам да изляза!”— и ще ви се появят крака. Ако искате да стигнете донякаде — използвайте картата.
С думите „Пазете пръстените” и „Сбогом” тя изчезна.

Русалките останаха още няколко минути на това място, любувайки се на пръстените, след което бавно и мълчаливо заплуваха към царството. Те нямаха намерение да казват на баща си за пръстените, старицата и всичко случило се.
Те заживяха щастливи и необезпокоявани. Дните в царството се нижеха бавно и пръстените, скрити под възглавниците на русалките си стояха, като че ли безполезни. Двете русалки често преди да си легнат ги разглеждаха и им се възхищаваха.

Един ден, докато русалките се разхождаха зедно с рибката вестоносец, видяха в далечината тъмни сенки. Илиалор поиска да се върнат в царството, но Нефертини и рибката продължиха напред. На Илиалор и се наложи да ги последва. Сенките все повече се приближаваха. Накрая те срещнаха русалките. Нефертини веднага разбра, че това са орки. Тъй като тя често излизаше на повърхността, знаеше, че те са зли същества. Илиалор за първи път виждаше създания, различни от риби и русалки. Тя си мислеше: „Дано Нефертини е права, че те са най-грозните създания, които е виждала. Дано елфите, джуджетата и хората са по-красиви.”
Нефертини хвана ръката на сестра си, готова да я дръпне за да избягят, но и двете стояха като заковани. Орките бяха петима. Нефертини очакваше най-лошото, но първият, най-големият орк, поде бавно:
— Добър ден, скъпи русалки — въпреки любезността му, русалките не изпитаха облекчение — ако имате време, в което съм сигурен, бих желал да ви заведа при своя господар.
Нефертини искаше да се запознае с него, но Илиалор се усъмни:
— Защо трябва да се запознаваме с него?
Орката замълча за минута-две, сякаш за да измисли отговор. После, като разкриви лицето си в усмивка, рече:
— Той е много самотен, няма си приятели и просто иска да се запознае с вас.
Отговорът му удовлетвори Нефертини, но минутката мълчание, преди да им отговори, накара Илиалор да попита отново:
— Бихте ли ми разказали нещо за него?
Орката като че ли само чакаше този въпрос и започна да обяснява:
— Ами… той обича да колекционира разни неща…
— Като например?— поинтересува се Илиалор
— Като например…. пръстени.
Този отговор накара и двете русалки да изтръпнат. „Той ще се опита да вземе пръстените ни!” Готови да побегнат, те се застояха няколко секунди, за да чуят какво ще каже орката.
— Той се е сприятелявал и с елфи, и с джуджета, и с хора.
Останалите четирима орки веднага се нахвърлиха върху русалките, като че ли разбрали за намеренията им. Петият орк хвана малката рибка вестоносец и с думите „Нямаме време да си бъбрим” заплува нагоре.
Най-накрая стигнаха до повърхността на водата. Русалките се съпротивляваха, но не можеха да се измъкнат. Те излязаха на скалите, където ги чакаше висок мъж, наметнат с черна мантия. Русалките разбраха, че няма да се измъкнат, ако са с опашки и наум изрекоха вълшебните думи — в миг им се появиха крака. На Нефертини и беше лесно, тъй като го беше правила много пъти, но горката Илиалор беше объркана. Мъжът се обърна към русалките:
— Най-накрая! Пръстените! Опитах да взема пръстен от елфите, от джуджетата, от хората… но безуспешно. Сега, най-накрая, аз, Саурон, ще имам пръстен на силата!
Нефертини се обади плахо:
— Но, ние не носим пръстените.
Илиалор допълни гневно:
— А и дори и да ги носехме, никога нямаше да ти ги дадем!
Мъжът изгледа Илиалор толкова страшно, че на нея ѝ се прииска да не се беше обаждала изобщо.
— Какво??? Не ги носите? — той замълча за минута, яростта му нарастваше — Къде са???
— Май ги загубихме — извика Нефертини.
Двете с Илиалор се спогледаха, кимнаха си и извикаха вълшебните думи. Краката им изчезнаха и на тяхно място се появихя опашки. Те се гмурнаха във водата и заплуваха бързо. Но Саурон не ги последва.

Русалките продължиха да си живеят необезпокоявани в царството. А Саурон се затвори с орките си в Мордор и в огъня на Съдбовния връх изкова тайно пръстен, който да властва над всички останали.