Официален фен-клуб на почитателите на Толкин в България. Произведенията са част от конкурса „Хайку в Средната земя”.
Хайку в Средната земя — български
Конкурс на „Рин Еннор”Александър Арнаудов
Сияние от злато
Над Пеленорските поля
Зорницата изгря
***
Карас Галадон —
мигът вечност наричат
мимолетните.
***
Снежинка пада
над Лотлориенский лес —
Кристален спомен.
***
Лугбурз — скверният
град на всепоглъщащ смрад —
Над Осгилиат.
***
Цвят на моя Блян
Кой може да те има?
Лаурелиндоренан.
***
Отблясък златен
на извечно будно зло —
Пръстен Господар.
***
Съкровището си
захвърлих. Отново съм
свободен аз.
***
Зимата грози —
о, Лаурелиндоренан —
теб, Бленуван Цвят.
***
Зиме пее тя
о, Лаурелиндоренан —
бледната зора.
***
Пробуди се, ти
о, Еорлингска пролет,
от смраден мрак.
***
Ужасът умря —
От зимата Мордорска
ледът стопи се.
***
На реката Лунна
заливите сивите — тях
наричат Митлонд.
***
Силуета два;
Не есенна луната е
над Кирин Амрот.
***
Ледът пронизва
невинносините поля;
Пеленорска тъга.
***
Есенен лес
без надежда за пролет —
Боромир рече.
***
Есенният дъжд
над Ломидол — цветните
одежди на смъртта.
Божидар Пангелов
Сянката отрони
сребърните листи.
Валинор е далече.
Владислав Дацов
Есенни листи
скриват пътя, сънуващ
елфи лъчисти.
***
Сред жълти листа,
под дървото, масата
гостите чака.
***
Падна леден дъжд,
скиталеца обгърна —
скри го изведнъж.
***
Спусна се мъгла.
Седи на топло Билбо —
пуши си лула.
***
Падна мокър сняг
и заледи реката
той от бряг до бряг.
***
Сняг и мраз навън.
Сам до печката с лула
пуска колелца.
Георги Панайотов
Три, седем, девет
Мрак над зелени поля
Бял град. Разруха
Грахче
Арагорн пред Арвен
Той стои пред теб
Той е в прах от звезди
Те милват тихо
И тук до теб е
Сам със вятъра е бил
Мечтал и чакал
Звездите капят
През сутринта от багри
Мигове от дъжд
***
Саурон в Тол-Ин-Гаурот
Всичко е бяло
Скалите гръмко реват
Вятъра вика
Небето носи име
Като моята мъка
Високо е то
Сините пръсти
Белите пръсти от лед
Пипат сърцето
Сняг спуска вопъл
Днес очите си губя
В кула и студ
***
Кирдан Мореплавателя
Кратки морски дни
Зелени възглавници
Плъзгащи птици
Червената птица
Във полет слънчев лети
За изгрева бди
Жълтата птица
С очите ми плъзга
Морето блести
Синята птица
Уморено отлита
Морето ще спи
Земята търси
Платната бели мои
Аз виждам сега
***
Пробуждането на първия човек
Като червей съм
В средата на нощта
Търся топлина
И ушите ми
Звук от тишина лети
Ще ме срещнеш ли
Стъпката моя
Леко крача във трева
Клони и небе
Търся топлина
Никой ли не знае как
Ходи там човек
Златин Златев
Бледо острие
под зимния лунен лик
Ангмар ви вика.
***
Мъртви светлини.
Тъмно. Блатните мъгли
замръзват в тленност.
***
В Могилите спят
прокълнати, шептящи
хладна магия.
Мария Гюзелева
Гандалф пристига.
Заедно със есента
по пътя иде.
***
Фантазия ли?
Септември наближава-
същия си ти…
***
Ранени мисли.
ПРЪСТЕНЪТ така тежи.
Листата капят.
***
Фродо,чуй ме,бди.
Пътят е тежък,уви.
Зимата идва.
***
До ПЛАНИНАТА…
Има още път, нали?
Снегът се стопи.
тигър
Пътят е дълъг
товар тегне в сърцето,
тръгвай навреме.
***
Хубава есен
отложи твърде дълго
пътя. Време е.
***
Графството тъне
в покой и златни листа.
Не ти се тръгва.
***
Могилата край
пътя не е място за
отдих. Дебне те.
***
Крясък на гъска
дълги пътища на юг —
далеч е Арвен.
***
Тъмен ден от
утринта — мрак тегне върху
Средната земя.
Aragorn Elessar
Искрят звездите.
На смърт звънят юздите
пред огнен изгрев.
Belequen
Цветя. В небето.
Мирис на душевна мощ.
Вкус на Магия.
***
Три Крачки до Зимата
Листата падат.
Всепоглъщащ златен дъжд.
Есен в Лотлориен.
Голи клоните
танцуват истерично.
Есен в Лотлориен.
Залязвам бавно.
Нивга пак не ще цъфтя.
Есен в Лотлориен
***
Утре. Вчера. Днес.
Пръски кристална вода.
Провидение.
***
Кървава заря
Усмивка вместо „Сбогом”
Ятото отлита
***
Митлонд. Две звезди,
две очи, един копнеж…
И морска песен.
„Митлонд” — елфическото название на Сивите заливи.
Eomer
Назгули летят
Защо ли пиша това?
Чудно лято е.
Erin Kelebrindal
Eлите горски са
убежище нетрайно за
петнайсет птички
***
Започва път, а
изтривалката ме пре-
пъва пред вратата.
***
Луната гледа
Бясно носи се към нея
Роувърандъм
***
Вятърът студен
Поглъща всяка дума
Рогът замълча
***
Дъх от дух се чу
лед студен в душата
Хобит на пътя
***
От малка дупка
Пътя твърде е широк
Ако се загледаш…
***
Пътят ме влече
Морни са нозете
В утринна роса
***
Кой ще прекоси
Дълбокото море
Без награда
***
Кажи истината
белопенесто море
Завръщат ли се?
***
Морските чайки
съдбата ми вещаят
бях Зеленолист
***
Звездна вечер е
Ярък огънят гори
Балрози пеят
geavara
Есенни листа
топлят стъпки на хобит
там във Ветроклин.
***
Горящ,залеза
заля с ален огън
могъщ Карадрас.
***
Тътнещ шепот се
понесе с вятъра.
Събор на Енти.
***
Каменни крале
мият нозете си във
Велика река.
***
Денят отстъпи.
В Графството всички спят.
Пламват фенери.
Loretta
Гордо развени
в бурята от мечове
златисти коси
„буря на мечове” = битка в скалдовата поезия
***
Теоден падна.
Топола на златото
права до него
„топола на златото” = жена, девойка
***
Тучни пасища.
Той носеше чужд огън
а ги подпали
***
Внезапна буря.
По Пътя на мъртвите
сам ли да тръгне?
Mellindor
Злато и сребро —
Разцъфнали дървета.
Древна светлина.
(Лаурелин и Телперион)
***
Снегът се стопи.
А все още е златна
зимната гора.
(Лотлориен І)
***
Есенна вечност.
Епохи отминават
пред очите й.
(Галадриел)
***
Мъртвите крале
сред гробниците пусти.
Окапали листа.
(Домът на мъртвите на Рат Динен)
***
Тварите мъртви
в могили погребани
зимата чакат.
(Могилните твари)
***
Пролет дошла е.
Покой и веселие
в Графството китно.
(Пролет в Графството)
***
Странници тъжни
в земята на мъртвите.
Път без надежда.
(Пътят на мъртвите)
***
Чайките плачат.
Шумът на морето е
толкова близо.
(Морето)
***
Рохиримите
пак пуснаха конете
в лятната утрин.
(Рохан)
***
Сухи дървета.
Над кладата пушек.
В пламък спаси се.
(Кладата на Денетор)
***
Недей забравя
гласовете тътнещи.
В зима сурова.
(Карадрас І)
***
Звездна е нощта.
Елфи тихо пеят там.
Славеи мълчат.
(Песента на елфите І)
***
Пролетна луна.
Елфическа песен
над света лети.
(Песента на елфите ІІ)
***
Мракът на Мелкор
сърца сковава смели.
Тъмна тишина.
(Мрак)
***
Сняг по Карадрас
вали. Замръкнал пътник
под снега лежи.
(Карадрас ІІ)
***
Битка сред поля.
Човеци падат мъртви.
Далечен изгрев.
(Пеленорската битка)
***
Златна Лориен.
Последна пролет туй е.
Тъга и сълзи.
(Лотлориен ІІ)
Mordred
Вечно сама е.
Далече е Запада
без любимия.
***
Вече не пари
Силмарилът в ръката.
Виждам любовта.
***
Няма господар,
няма го Безценното…
А сега що щем?
***
Пушилист, лула …
и Червената книга
е завършена.
***
Той заминава.
Сълзи на девойка във
вятъра съхнат
***
С кита достигна
до недостъпни земи
малкото куче
Ragaca
Под златния лист
на Лориен прекрасна
малорн таи се.
***
Уж са дървета,
а омраза гнети ги.
Пролетта мразят.
***
Копеха митрил.
Зима е в Мория,
няма ги вече.
***
Нощ. Сред горите
елфи пеят в мрака.
Ще отплават те.
Roh
Рогът строшен е.
Мрак… надежда попарена,
Зора… ще има ли?
***
Вярност могъща
сред сковаваща злоба.
Двубой със песни.
***
Четири лапи.
Вярно, смело сърце.
Гордост смирена.
***
Как самотни са…
Сред Мрак и Отчаяние
Товар понесли.
***
Смъртни бяха те –
надежда неразбрана…
Прищявка на Еру?
Strider
Последни вълни.
Листопадът е мъглив
без Елдарите.
Дата: 2004 г.
© всички права принадлежат на съответните автори