Носителят на пръстена

По празниците бях се поотпуснал.
Отдавна толкова не бях лежал.
И Злото засия — да не пропусне
да ми забие във гърба кинжал.
Опита с нещо леко за начало.
Колата ми потъна в язовир.
Изплувах… още помня колко бяло
леда искри в замръзналия вир.
След туй понечи отвисоко
да ме подхлъзне във една река.
Да, паднах в нея… надълбоко…
и после дълго мръзнах на снега.
Опитвало преди във катастрофи
да ме огъне и да ме сломи,
сега, когато ме видя с пантофи,
да ме довърши се полакоми…
Понякога успява за момент.
Задълго ме изпраща във изгнание.
Загубил много, още пазя в мен
уроците на Висшето послание.
Откакто преди време цяла сграда
връз мене срина, и погреба жив
между живота и смъртта ограда
издигнах… и макар и „недоскив”,
видях аз ясно свойта висша цел —

Без своя воля Пръстена приел,
(На Злото даващ сила за Злина),
живота да прекарвам във дуел —
от Зло да браня тази твърдина,
че стане ли отново негов Той,
то хората в света изпепелен
ще се превърнат във парченца лой
и ще е само нощ, и нивга вече ден…
Завинаги в реда световен нов
мъртво ще е всякакво добро…
И няма да умира от любов
не ще усети чувство… само Зло
ще властва във душите по света,
забравил онзи минал епизод
във който Добротата и Страстта
са черпели от Любовта живот…
Това ми дава Сила. И сега
със шпага във ръката си поел
очаквам във сърцето със нега
да срещна някой като мен, в дуел,
от приказка по Толкин и съдба
във бъдното да вижда смисъл нов…
Без пръстена да слага! Със борба
той Злото да превръща във Любов.

По „Властелинът на пръстените”