Двама

Габриела Петрова

Скачай с мен приятелю,
Виж слънцето ни вика…
Покрай друм голям,
Имелът приказен разцъфна,
Пролетта дойде — песента зове ни
С приятел скъп,
Хванати под ръка, ще търсим своя път
През пътища незнайни, опасни, страшни
Чужди и потайни…

Но аз знам, тук и там
Ще хванeм пътя
Ще бъдем ние двама
И пътищата ще са мои, твои — наши
Дори здрач тъмен да падне,
Аз ще бъда с теб
И ти ще бъдеш с мен
И заедно ще бъдем двама…
Светлината ще намерим,
Защото тя е вечна,
А тъмнината мимолетна,
Не ще я измести.

Хайде с мен в Ломидол,
Където заедно двамина,
Ще слушаме елфски песни,
А после с орлите небесни
Ще политнем към Прекрасни Лориен,
Където хармония и мъдрост властват,
И ателас красив расте.
А после ако искаш, хайде, бързай с мен!
Пътят ни зове —
Към Рохиримската страна,
Където Теоден ще ни посрещне,
С халба ейл в ръка.
И пак ще пеем с теб приятелю,
И пак ще бъдем двама,
Ще тропаме дружно с пети чак до заранта.
И ето чувам в далечината гръмко рог изсвирва,
Към Гондор този светъл час зове ни,
Към земята на чест и гордост благословена…
И ето виждам в далечината Пеленорските Поля,
Огряти от вечерната светлина.
Звук на фанфари в далечината —
топлина в сърцата…
Но е време вече…
В домът роден да се завърнем,
Където хазяинът–време мете,
Падащите листа — огледални — нашата душа.
Усещам, сърцето ми остава тук,
Край Крайречкино,
Където си играят децата,
А смехът им топли сърцата, сплотява и радва.
Ето виждам, че пристига Гандалф, с фойерверки —
Балони — усмивки под сребърен прах.
И отново ще бъдем с теб двама, приятелю,
Рамо до рамо, ръка в ръка,
Хайде пей с мен — следвай песента.