Сънят на Толкин, сънят на Томас Бекет

Манол Глишев

Не беше напразна
английската доблест
в полето при Хейстингс!

(Нали е сладък хейстингският лук,
поен със кръвта на герои…)

Високият вал
бранеше Харолд
от свойте омразни нормани.

(Пръстта най-добра е при Хейстингс,
тревата е там по-зелена…)

Със черни ботуши
стъпи бастардът
на светлия бряг.

(По-лек е прибоят при Хейстингс,
морето там жали земята…)

Падаха вече
мъжете край Харолд
и вечер настана.

(Тихо сняг пада над Хейстингс —
завива там спящите сакси.)

Рог здрача процепи
и сепна нормани:
пристигаше Рохан!

(Зелено знаме и копита
те стреснаха, бастарде, там, при Хейстингс!)

Побягнаха норманите; отново
в последния момент
пристигна Рохан.

(Спокойно бе заспал професор Толкин —
дойдоха Рохиримите при Хейстингс…)

Дата: 24.09.2006 г.
© Манол Глишев