The Battle for Middle-earth

Началният избор, който трябва да направите в сингълплейър кампанията на Battle for Middle-Earth е на чия страна да застанете – на тази на Мрачните сили (орки, гоблини, харадрими, тролове и прочие черни създания) или на задругата от елфи, хора, джуджета и хобити.

Ако изберете да водите силите на доброто, ще преминете по стъпките на „добрите” от филма – ще влезете със задругата в Мория, ще се преборите с Балрога, ще посетите Ломидол, ще бродите с Еомер по Роханските поля, ще защитавате Шлемово усое и Минас Тирит, ще сринете Исенгард с помощта на ентите и в крайна сметка ще се изправите пред Черната порта, за да поставите лукаво измисления от Арагорн капан на Врага.

От гледната точка на „лошите” обаче, нещата стоят малко по-различно. Всеки, който е мечтал Саурон да се възкачи над свободните народи на Средната земя, ще остане доволен от развоя на събитията в кампанията на мрачните създания.

Игровите фракции в играта са четири – Гондор и Рохан („добрите”) и Мордор и Исенгард („лошите”). Всяка от тях разполага с малък, но изключително добре подбран набор от войски. Гондорците разполагат със скиталци, обикновена пехота и рицари, освен това имат и обсадни машини: кеф ти тарани, кеф ти каменомети... Роханците притежават най-добрата кавалерия в цялата игра, но освен нея могат да произвеждат и сравнително силни стрелци, и да привикват на помощ елфите. Последните представляват две в едно – освен невероятно мощните си лъкове, те носят и смъртоносни мечове. Мордор произвежда пълчища от орки и харадрими и тролове (които могат да изтръгнат някое дърво и да го използват вместо меч или пък да хвърлят камъни по противниците). Плюс това, те могат да изядат някой орк от собствената си армия, като по този начин възстановят част от кръвта си. Спаднат ли обаче жизнените им точки под половината, троловете се разбесняват и не различават свои и чужди. Затова внимавайте. На страната на Мордор са и мумакилите, които тъпчат всичко наред, както и огромните тролове, екипирани с барабани. Те повишават бронята и количеството демидж, което нанасят околните единици. Затова е хубаво във всеки батальон да има по един такъв трол. Исенгард пък разполага с пиконосци, берсеркъри – елитната им пехота – както и ездачи на вълци, които играят ролята на кавалерия. Обсадните машини също не са им чужди.

Освен обикновените единици, всяка фракция разполага и с герои. Те имат различни специфични умения и са много по-силни от всички останали бойци. Говорим за Арагорн, Гимли, Леголас, Гандалф, Саруман, Еовин, Еомер, Теоден, Мери, Пипин, Фродо, Сам, Боромир, Фарамир, Кралят-Чародей, Ам-Гъл и другите от отбора. ;) Гандалф е може би най-впечатляващият герой. Той може да ходи пеш или да язди Сенкогрив, като в същото време хвърля светкавици по нещастните орки. Саруман също не е за подценяване със своите огнени топки и способността си да кара някои единици да застават на негова страна. Въобще всички герои, с изключение на Ам-Гъл и хобитите, имат по някое и друго особено полезно умение. Всички герои преминават в следващата мисия, затова е много важно да ги пазите живи. Те вдигат нива и рангове, което означава, че трябва да разпределяте точки по различните им умения и по този начин да ги правите по-силни, издръжливи и т.н.

В играта важна роля играе и приложението на магията. Това става с помощта на Вечерницата и Единствения. Когато кликнете на тяхната иконка, се отваря една клонеста система от специални сили, които може да изучите и приложите. Някои от тях са пасивни (влияят постоянно върху определен герой), а други - активни (трябва да ги задействате собственоръчно).

Самите сили са доста любопитни. Ако играете на страната на „добрите”, с помощта на Вечерницата можете да привикате на помощ орлите или пък ентите, или да владеете слънчевите лъчи, които пробиват и най-гъстите облаци. Кулминацията на Вечерницата е възможността да привикате армията на немъртвите, чиято сила е равна на тази във филма. Силата на Единствения пък е в създаването на непрогледен мрак, благодарение на който орките могат да се движат дори на дневна светлина. Кулминацията при него е привикването на Балрога, който е наистина незаменим помощник в тази игра. Освен него, в комплекта със силите на Единствения влиза и още една екстра – Окото на Саурон. То може да бъде управлявано свободно и прави какво ли не – разкрива стаените в сенките единици, увеличава характеристиките на орките – повече демидж, по-голяма броня – влияе на психически по-слабите противници... Въобще е много полезно.

Много просто стоят нещата със строенето на сгради. Сградите можете да строите само на определени места, което ще се понрави на почитателите на екшъна, но не и на заклетите стратези. Ресурсите се събират почти автоматично. Оставям всеки да прецени за себе си дали това му се нрави или не.

Дотук бяха хвалебствените ми слова, сега следва това, което ме разочарова в Battle for Middle-Earth. На първо място попадат отклоненията от историята. Те са напълно неадекватни и според мен това е един сериозен минус и няма да се понрави на заклетите фенове на Толкин. За какво става дума – Гандалф преспокойно си убива Балрога в Мория и продължава със Задругата до Ломидол, Боромир не умира там, където трябва, и смело защитава Шлемово усое, Саруман пък подпомага обсадата на Минас Тирит... Освен този голям минус, има още едно нещо, което ме подразни и това са мисиите с Еомер. Те са някак си много скучни и въобще не ми направиха добро впечатление.

От техническа гледна точка Battle for Middle-Earth е наистина красива – все пак се захранва от модифицирана версия на енджина на Command & Conquer: Generals. Ефектите на магиите – и не само - са реалистично пресъздадени, физиката на героите е на добро ниво и изобщо графиката е страхотна. Звукът също е на добро ниво.

В заключение бих казал, че играта си струва – дори с отклоненията от сюжета и останалите дребни минуси. Аз бих я препоръчал горещо на всеки фен на Толкин, защото игри като нея се срещат твърде рядко. Личната ми оценка за нея по десетобалната система е 8,5 – заради нещата, които изброих по-горе.

Автор: Ивелин Пейчев