The Lord of the Rings: The Third Age

Властелинът на пръстените: Третата епоха

Не мога да кажа, че по „Властелинът на пръстените” са правени много игри. Малкото, които са излезли до момента, са на изключително добро ниво. Говоря за продълженията, тъй като първите опити не винаги са особено сполучливи. Разбира се, повечето игри са за РС. Ето обаче едно потвърждение на моята теза, че добрите игри са не само за РС. В случая става дума за една доста приятна конзолна игрица, наречена „The Third Age”.

Въпросната геймка е походова ролева игра. Тя обаче не следва сюжета на филмите и книгите, ами предлага един малко по-различен поглед върху идеята на Толкин. Наистина, действието се развива в Средната земя, но това е една от малкото прилики на играта с „Властелинът на пръстените”.

В началото се срещате с Беретор, смел воин от Гондор. Той е изпратен да потърси наследника на трона, Боромир, който пък се е присъединил към Задругата на Пръстена. Действието в играта се върти около миналото на Беретор, както и съдбата му. Той, разбира се, няма да е сам в приключенията си. На по-късен етап от неговото странстване, към смелия войн се присъединяват елф, много наподобяващ Леголас, джудже (прилика с Гимли — огромна) и дунеданец със своя верен лък (!!!). Трябва да спомена, че героите приличат на тези от Властелина, но не са те. На първо време бях разочарован от този факт. След като се замислих обаче реших, че това е донякъде добре — всички фенове на „Властелинът на пръстените” знаят събитията от книгата и филмите наизуст, защо пък да няма нещо ново. В крайна сметка броих горния факт към графа плюсове. Повечето игри разказват историята на ВнП без каквито и да било отклонения. „The Third Age” определено ме привлече точно с тази си различност.

Бях стигнал до оформянето на своеобразна задруга около Беретор. Ще попитате къде е магьосникът? Той е представен от Гандалф или по-скоро от човека, изиграл Гандалф във филма — естествено, само гласът му. Гандалф играе ролята на разказвач — въвежда ви в света на играта, запознава ви с контролите, персонажите, въобще изпълнява полезни дейности. На моменти е добре, че го има, заради мъдрите съвети, които дава, особено ако сте закъсали някъде. От друга страна, понякога присъствието му дразни, защото се появява и в моменти, когато не е много трудно да се сетите какво трябва да се направи. Интересното е че разказвачът ви дава характеристика на персонажите, които ви придружават. Например, Гандалф казва, че джуджето се държи хладно, понеже е загубило сина си в Мория, когато злото се появило. Това ви кара да си мислите, че персонажите наистина си взаимодействат. Често обаче няма и помен от въпросното взаимодействие. По простата причина, че 98% от времето се биете. Често пък събитията са ви разказани от Гандалф преди още да са се случили на екрана. Лично мен това ме подразни, защото убива момента на изненадата — например Гандалф казва, че след малко ще се срещнете с еди-кого-си и ще стане това-и-това. Разбира се, така и става, но определено не е приятно.

Трябва да спомена нещо и за приключенската част в играта. Тя е представена главно чрез куестове. В повечето случаи е необходимо да минете куеста на 100%, за да продължите. Има и изключения, разбира се. Минаването на даден куест се състои в отиване до еди-коя-си област, избиването на всички врагове, отваряне на всички ковчежета и да направите explore на всички отворени пътища и пътечки. На няколко пъти ми се случи да търся някакви нищожни пътечки, в края на които има ковчеже, което съм забравил да отворя. Просто трябва да запомните по коя пътека сте минали току-що и по коя трябва да минете, иначе не става.

Положението с броните и екипировката е интересно. Из ковчежетата, както и при убийството на някой бос, ще намирате нови и нови брони. А тъй като качвате нива доста бързо — убийствата носят доста експириънс, куестовете също — ще се нуждаете от нови брони с по-добри характеристики. Най-впечатляващо беше, когато намерих бронята с Бялото дърво и замених старата ръждясала с нея.

Иска ми се да кажа няколко думи и за HUD дисплея. Най-важните неща са две — нещо, което прилича на окото на Саурон и друго нещо, напомнящо на палантир. Първото влиза в употреба, когато преминавате през някоя зона. Ако не се махнете оттам, окото ще се увеличава, докато накрая не влезете в битка. Палантирът ще започне да примигва, когато се озовете в зона с врагове. Те обаче се движат в определена част от картата. Ако ги наближите, палантирът ще става все по-голям. Можете да го използвате като предупреждение — ако героите ви не са отпочинали и готови за бой, дръжте се далеч от локациите на чудовищата, демек гледайте палантирът да е малък и да не свети.

Битките са другия аспект от играта, върху който ще обърна по-голямо внимание. Можете да управлявате не повече от трима герои едновременно. Съществува и вариант да превключвате между спътниците си, когато поискате. Но да се върнем към битките. Когато влезете в бой, Задругата ви се подрежда от едната страна на екрана, а враговете от другата и всеки чака своя ред. В дясната част на екрана пък са подредени картинките с лицата на героите. Те ви информират кой след кого е на ход. Това е интересно и полезно, тъй като ви помага да планирате по-лесно атаките си.

Освен това, имате на разположение няколко клонести системи от умения, които можете да използвате по време на битка. За да можете да използвате дадено умение, трябва да сложите една точка на него. Ако искате да се доберете до най-добрите умения от всяко дърво, ще трябва да си поиграете доста. Което ме навежда на мисълта, че играта е сравнително дълга. Ако не задълбавате много в историята и минавате битките набързо, ще са ви необходими поне 25 часа. Ако пък си играете да отключвате всяко умение, да се сдобиете с всяка броня и оръжие, ще трябва да си освободите повече от 30 часа.

След като приключите дадена „глава” от играта, се отваря т.нар. evil mode. Той представлява поредица от няколко битки (най-често около пет), в които играете на страната на Мордор на съответната карта от „главата”. След като приключите една от битките, преминавате към следващата и така, докато не приключите с всички двубои. Накрая, за да има за какво да сте си губили времето, получавате награда — оръжие или дори две, много по-добри от това, което сте екипирали в момента. Заслужава си да се минава през този evil mode, само заради наградите на края.

Редно е да спомена нещо и за графичната и звукова страна на играта. Относно графиката нямам оплаквания. Всичко е изпипано в детайли и е направено доста добре, предвид на това, че играта е за конзоли. Мимиките на героите са доста правдоподобни, а оръжията и най-вече броните са направени невероятно. Трябва да отбележа и съществуването на cut-сцени. Те представляват отделни кадри от филма, които се появяват от време на време — когато приключите даден куест или битка. Ако трябва да говоря честно, това е едно от нещата, на които истински се израдвах, докато играех. Що се отнася до музиката, тя е взета директно от филма и не вярвам да има някой, на когото да не му хареса.

В заключение бих повторил думите си от началото на статията — хубавите игри не са само за РС. Играл съм и компютърни игри, и конзолни, но „The Third Age” е единствената геймка за PS2, която ми даде онова чувство на удовлетвореност, което съм изпитвал, играейки на РС-то. Бих казал, че това е едно от най-добрите заглавия по ВнП за конзоли, излизало някога.

Автор: Ивелин Пейчев