Lord of the Rings Online: Shadows of Angmar

От гледна точка на гейм-механиката, Lord of the Rings: Online доста наподобява World of Warcraft и затова си има причина – и двете игри са от типа MMORPG, демек масова онлайн ролева игра. Действието се развива в Средната земя, позната ни от романите на Толкин.

LOTRO е на принципа на ролевите игри, което означава, че преди да започнете да я играете, ще трябва да си създадете герой. Той в последствие ще качва нива и ще придобива различни умения. При създаването на герой важни са външният му вид (може да се опитате да пресъздадете външния си вид виртуално, но системата е малко постна и ви позволява да се спрете на някои главни показатели като форма и цвят на очите, прическа и форма на лицето), името, расата (елф, джудже, хобит и човек) и класа (hunter, guardian, burglar, lore-master, minstrel, champion и captain).

И така, създали сте свое виртуално „аз” и се впускате в приключението. Започвате в т.нар. newbie зони - зони за новобранци. Там ще се срещате с хора на вашия левъл, тъй като по-високите нива герои нямат какво да правят в тези зони. Изпълнявате благородни куестове в името на доброто и постепенно вдигате левъл. Избили сте повечето чудовища във вашата зона, а останалите потреперват от страх само като си помислят за вас и сега какво? Минавате в зона за по-горен левъл и т.н. докато не обиколите всички кътчета от Средната земя, представени във виртуалния й вариант. Интересно нововъведение е, че някои зони оказват влияние на морала ви – например ако се биете на вража територия (някъде из Мордор), моралът ви ще е по-нисък, отколкото ако се намирате на собствен терен.

Таванът на опит е 50-ти левъл, но разработчиците обещават в бъдеще да го вдигнат. Не си мислете обаче, че лесно ще станете 50-то ниво, защото експириънс (experience, XP) се трупа бавно. Някои куестове дават голяма доза точки опит, но пък обикновените убийства се възнаграждават по-скромно. Това ме навежда и на един друг интересен факт от играта – ако избиете много (ама адски много) орки, ще получите почетното звание „orc slayer” . Това ще ви даде допълнителни преимущества.

Специално внимание ще обърна на зоната на Мордор. Това е доста голяма PVP (player versus player, играч срещу играч) зона, където се организират двубоите между играчите. Там си има и специална Арена за подобни сблъсъци, от която можете да си купувате по-добра екипировка или адски мощно оръжие. Но само при положение, че имате достатъчно ин-гейм валута, в случая злато. То пък се печели от убийствата на обикновените гадове (в малки количества) или на босовете (в пъти повече) или от изпълняване на куестове. Каквито, между другото, има бол. Те са все от типа „отиди еди-къде си и избий всичко живо” или „отиди до точка В и занеси на NPC-то там това-и-това.” Макар, че се намират и някои по-интересни, те са сравнително малко.
Толкова за действието в играта, останалото ще си го разберете сами. Нали не ви е приятно да ви разкажат края на филма още в началото?

Сега отправяме взор към техническата част на играта и по-точно графиката. Тя е в пъти по-добра от тази на WoW, но пък отстъпва на Lineage II по детайлност и красота. Представлява подобрена версия на енджина на Asheron`s Call 2 и поддържа страхотни светлосенки, визуализации на магиите, отражения във водните повърхности и т.н.
В звуково отношение LOTR Online : Shadows of Angmar е прекрасна. Из различните местности се чуват характерни за тях звуци – бълбукане на поточета, шумолене на листата на дървета, чуруликане на птички и т.н. В битка, например, се чуват ударите на меч в меч или на меч в щит, тежкото дишане на героите и други подобни, които правят изключително добро впечатление. В Мордор веднъж както си гледах към небето след трудна битка с един орк 25-ти левъл и се любувах на луната (която беше съвсем бледа) видях Назгул и, за мое учудване, чух крясъка му (!?!) Това ми дойде като гръм от ясно небе – все пак не очаквах чак такава реалистичност.

Крайната ми оценка от играта (по десетобалната система) е 9,5 главно заради липсата на повече опции при създаването на герой и липсата на интересни куестове. Наистина, както казах и по-горе, намират се някои, които разчупват стереотипа, но те се броят на пръстите на едната ви ръка – ако не сте мутант, де.

В заключение бих казал, че играта си заслужава – не бях попадал на геймка с такова ниво на реалистичност от доста време насам. Който има възможност да си я купи, нека го направи – няма да съжалява.

Автор: Ивелин Пейчев