Как се пише фентъзи

Из списание „Егоист”

От „Властелинът на пръстените” насам епичните фентъзи-романи са по върховете на класациите. Може би се чудиш дали да не изкараш малко пари, като напишеш един? Само спазвай правилата

Структура

1. Измисли герой Повечето от хората, които ще прочетат книгата ти, ще бъдат незадоволени млади мъже. Така че направи героя си Загубеняк. Непрактичен, срамежлив, страхлив, виновен, болен, мързелив, провинциалист - всичко върши работа.
2. Измисли Приключение Напълно изненадващо и немотивирано Загубенякът трябва да научи, че съдбата на целия свят - или някой друг свят - лежи в некомпетентните му ръце. За да спаси света, той трябва да изпълни някаква задача, да се изправи срещу безименен враг, да овладее някакво мистериозно умение и пр.
3. Измисли разнообразна група от Спътници Загубенякът трябва да разполага с разнообразна група от Спътници, взети от различни подходящи раси, например джудже, елф, масон и пр. Всеки от тях притежава едно специфично умение като фехтовка, мятане на ласо, смъртоносна пръдня и пр., което ще влезе в работа в определен момент от историята.
4. Измисли мъдър, но безполезен Водач Водачът е мъдър съветник, който знае всичко за Приключението, но никога не го разкрива напълно. Освен това очевидно притежава могъщи сили, но отказва да ги използва точно когато има най-голяма нужда от тях.

Илюстрация:

Погрешно: Гролш обърна рогатата си глава и вдигна черния си меч, готов за удар. — Бързо! — извика Стивън. — Използвай Ръмжащия камък! — Нямаш проблеми — отвърна магьосникът, вдигна жезъла си и промърмори едно заклинание, което подозрително звучеше като „Индрише”. Проблесна ярка светлина и Гролш се свлече, облян в зелена кръв.

Правилно: Гролш обърна рогатата си глава и вдигна черния си меч, готов за удар. — Бързо! — извика Стивън. — Използвай Ръмжащия камък! — Не — отвърна мъдро магьосникът. — Ако използваме Ръмжащия камък, за да причиним зло, само ще увеличим силата на Врага. Черният меч се стовари и Стивън падна сразен.

Обяснение: Ако Вълшебниците и Властелините наистина използваха магическите си сили, то нямаше да се нуждаят от Загубеняка и романът наистина щеше да свърши за стотина страници. Нaли не искаме това?

1. Измисли страна Първото нещо, което трябва да направи групата Спътници, е да пропътува някакво феноменално разстояние през богат асортимент рязко диференцирани терени и климатични пояси. Всички фентъзи-страни притежават всички възможни варианти на климат и пейзаж — планини, пустини, блата, ледници и гори - наредени абсолютно произволно и в крещящо противоречие с всички познати принципи на географията и екологията (N.B. всички фентъзи-светове са приблизително квадратни, т.е. с формата на две разгънати страници от книга с меки корици.)
2. Измисли Враг Всяка Страна има Мрачен Враг, почти всемогъщ злодей, който се опитва да я разруши напълно. Никога не е съвсем ясно какво точно ще спечели Врагът от това. Врагът винаги притежава огромни армии, които не се нуждаят от храна, заплащане или тилово осигуряване, особено в случаите, когато пътуват хиляди левги и обсаждат градове. Въпреки всичко това, силата на Врага е напълно зависима от някакъв напълно незначителен обект от сорта на магически пръстен или парче скала.
3. Направи го дълъг Най-важното нещо в епичния фентъзи-роман е това, че читателите трябва да са изтощени, когато стигнат края му. Те трябва а останат с усещането, че са преодолели също толкова трудности, докато почетат книгата, колкото героите, докато завършат пътешествието. Така че романът трябва да е възможно най-труден за четене. Някой начини, по които да го постигнеш: а. Разказвай неимоверно подробно. Опиши всеки ден от пътуването с разстоянието, което са изминали героите, менюто им, времето и хотелските условия. Това важи с особена сила за дните, в които не се случва нищо. б. Изпълни всяка драматична ситуация с продължителни интроспекции. Във всеки критичен момент героят трябва детайлно да изследва чувствата си, възприятията си, съзнанието за собствената си идентичност, дали е загасил лампите, преди да излезе и пр.
4. Пропускай трудните части Въпреки постоянната нужда от голям обем, някои части от романа все пак са прекалено трудни. Пътешествие от хиляда мили пеш е дълго, но лесно за описване. Сраженията от друга страна, са трудни за писане, защото се случват много неща и все пак трябва да поназнайваш нещо за военната стратегия. Ако започнеш да пишеш военна сцена и не можеш да продължиш, просто рани героя си така, че да изпадне в безсъзнание. На следващата страница той се събужда и чистата като сълза Дева-воин (виж секцията Герои по-долу) му съобщава, че битката е свършила и нашите са спечелили.

Герои

1. Слуги на Врага Те са орки, гоблини, зли духове, тролове, дракони, вещици и всякакви други създания, които могат безпроблемно да бъдат унищожавани с хиляди. Обикновено те са черни, космати, потни или притежават други качества, неприемливи за стандартите на белите читатели от средната класа.
2. Яки като скала стари воини Във всички фентъзи-романи има елитно братство от добре подготвени, патологично лоялни наследствени бойци. Те неизменно са солидни, мрачни и имат живописни белези, липсващо око, само една ръка и т.н. Противно на логиката на реалността, колкото повече рани понасят, толкова по-големи са бойните им умения.
3. Чисти като сълза Деви-воини Загубеняците се страхуват от сексуалността на жената и затова жените във фентъзи-романите са толкова силни и чисти, че в сравнение с тях Жана Д'Арк изглежда като Галя от Каризма. Те са стройни, благородни, верни, смели, от добро потекло и обикновено загиват в края - защото какво друго да правиш с тях? Никой не би се оженил за такова чудо, а в епичните фентъзи-романи никой никога не прави секс.

Жилища

Във фентъзи-романите има точно три типа жилища: пещери, колиби и замъци.

1. Пещерите са най-добрия приятел на фентъзи-писателя. Там се крият скрити оръжия, пророчески олтари, леговища на чудовища и т.н. Нуждаят се от много малко описание и могат да бъдат свързвани помежду си, за да се получи лабиринт. Както в холивудските филми, всички пещери са с хоризонтален под.
2. Колибите винаги се намират на отдалечени места. Всички, които живеят в тях, са обикновени добри хора.
3. Замъците винаги са "изсечени от живата скала", каквото и да значи това. Помещенията в тях почти винаги са напълно голи, с минимална мебелировка. Ако замъкът принадлежи на Врага, той е изключително добре охраняван, но притежава малка вратичка, откъдето изхвърлят боклука и откъдето влиза главния герой.

(Забележка: Фаталната грешка, която допуска Врагът, е прекалената самоувереност) Това е всичко, което трябва да знаеш. Кариерата ти на фентъзи-писател може да започне още днес, към четири и половина следобед, преди Жълтото Слънце да се скрие и Сивите Долини да потънат в мрак.

Из списание „Егоист”