Истинското име на Ам-гъл е Смеагол - хобит от рода на
Запасливците, но впоследствие покварен под влиянието на
Единствения пръстен. Ам-гъл се натъква на пръстена в реката
Андуин, където преди две хилядолетия пръстенът е изгубен от
Исилдур малко преди орки да го убият. Пръстенът е намерен от приятеля му Деагол, но Ам-гъл го убива и открадва пръстена. Взимайки го, той се скрива в пещерите под
Мъгливите планини докато хобитът
Билбо Торбинс му го отнема.
Останал без 'безценното' си (както той нарича Пръстена), Ам-гъл излиза навън да го търси. Не след дълго е хванат от
слугите на Саурон, които го откарват в
Мордор. След дълги изтезания, той разказва как хобит на име Торбинс му е 'откраднал' пръстена. Това е и причината, заради която Назгулите са изпратени в
Графството. След като бива освободен от
Барад-дур, Ам-гъл се скита дълго из
Средната земя. По молба на Гандалф,
Арагорн го пленява и разпитва, след което го предава на
Елфите. Той обаче успява да избяга отново и тръгва по следите на
Задругата.
Преминава през Мините на Мория и настига
Фродо и Сам по пътя им към Мордор. Стигайки там, Ам-гъл играе важна роля в унищожението на Пръстена. В решаващия момент пред Пещите на Ородруин, когато Фродо се отказва да хвърли пръстена, Ам-гъл го напада и отхапва пръста на който е Единствения. В мига на триумфа си, той полита назад към пропастта, където умира на 25 март 3019 г. от
Третата епоха.
Ам-гъл е звукоподражателно име – народът на Смеагол започнал да го
нарича с този прякор заради гърлените звуци, които започнал да издава
след като се сдобил с Единствения пръстен. Ономатопоетичните елементи
‘ам’ и ‘гъл’ особено сполучливо предават идеята на Толкин зад това име.
Преводът ‘Ам-гъл’ е направен от Красимира Тодорова, а не от Любомир
Николов.