Главният път, пресичащ гората Зеленогор Велики, която по-късно била наречена Мраколес. На мястото, където
Пътят пресичал Великата река, се намирал каменен мост, но в края на Третата епоха реката била пресичана при
Стария брод. От там пътникът поемал на изток и след няколко километра навлизал в гората. Пътят се спускал
директно на изток и вървял над двеста мили през тъмната гора докато не излизал при Тичащата река.
Не знаем почти нищо за произхода на Пътя. Знаем, че е съществувал преди края на Втората епоха, защото се
споменава, че каменният мост бил подсилен за да издържи на войските от Последния съюз. Името му на Синдарин е
Мен-и-Наугрим или „Пътя на Джуджетата”. Джуджетата се славели със своето строителство на пътища от преди
Първата епоха и вероятно били построили пътя за пренасяне на стоки между западните и източните кланове.
Старият мост над р. Андуин в западния край на Пътя се намирал на половината от разстоянието между древния
джуджешки град Гундабад на север и залите на Дурин в Хазад-дум на юг.