Един от седемте палантира, донесени в Средната земя от Елендил и
синовете му в края на Втората епоха. Изгнаниците от Нуменор построили
кулата Ортанк на северната граница на Гондор и поставили Всевиждащия
камък в непристъпната кула. През Третата епоха линията на кралете била
прекъсната и рохиримите се заселили в земите южно от Ортанк и в края на
епохата отдалеченият Камък на Ортанк бил почти забравен от наместниците
на Гондор. Вълшебникът Саруман не бил забравил за камъка обаче, и когато
поел наместничеството над Ортанк, отчасти решението му се основавало на
надеждата, че камъкът е още там.
Саруман не бил разочарован. Когато отключил непревземаемата кула той
открил камъка, който бил пазен вътре в продължение на хиляди години.
Използвайки го, изглежда Саруман не взел под предвид другите палантири в
Средната земя, защото изгубеният камък от Минас Итил бил попаднал в
ръцете на Саурон и той използвал силата си да покори камъка на Ортанк на
собствената си воля, а оттам и самия Саруман.
Във Войната за пръстена, Саруман изгубил камъка по много особен начин.
Докато преговарял с Гандалф от кулата, неговият слуга Грима – без да
осъзнава какво представлявал камъка – го хвърлил по враговете им и така
той попаднал в техни ръце. Камъкът на Ортанк бил използван два пъти след
като бил хвърлен от кулата и двата пъти използващият го срещнал самия
Черен владетел. Използването му от Пипин била глупава грешка. Вторият
път обаче Арагорн съзнателно използвал палантира за да разкрие потеклото
си на Саурон и меча си Андурил, изкован наново от меча, отрязал Пръстена
от ръката на Саурон преди три хиляди години. Така накарал Саурон да
обяви война открито и отвлякъл вниманието му от Мордор, давайки шанс на
Фродо и Сам да достигнат Съдбовния връх.