Големи, подобни на букове дървета, които първоначално растели само в
Аман. Името им на куеня означава „златни дървета” (малинорне е ед. ч. на
думата). На синдарин те са известни като малорни в Средната земя.
Тези дървета растели на Тол Ересеа и през Втората епоха елдарите от
острова ги пренесли в Нуменор като дар. Те растели само на склоновете
над пристанището Елдалонде и достигали зрелост в продължение на
петстотин години. Стъблата им били сребърни, а листата им били сребърни
отдолу и зелени отгоре. През зимата листата им ставали златни на цвят и
не падали до следващата пролет.
Крал Тар-Алдарион от Нуменор дал семена от дървото на съюзника си
Гил-галад, който ги предал на Галадриел. В края на Третата епоха
Галадриел продължила традицията и връчила семе на малорн на Сам
Майтапер, който го посадил на Празничната поляна в Хобитово, Графството.