Хиярмендакил I бил могъщ крал и по негово време Гондор се превърнал в
огромно и силно кралство, простиращо се от морето Рун на изток до Умбар
на юг. Преките наследници на Хиярмендакил I не били толкова дейни. Синът
му Атанатар и внуците му Нармакил и Калмакил се задоволявали да живеят
охолно в кралския двор на Гондор.
За щастие, правнукът на Хиярмендакил, Миналкар, наследил повече от силата
на предшественика си. Роден в последните години от управлението на дядо
си, Миналкар бил деен в политическите и военните дела, дотолкова, че
скоро след като чичо му Нармакил станал крал, той предал контрола над
Южното кралство на племенника си. Миналкар приел предизвикателството и
успял да възстанови силата на Гондор, загубена по-време на управлението
на дядо си Атанатар и чичо си Нармакил. Миналкар събрал голяма армия, с
която разгромил нападателите, идващи от изток, недалеч от морето Рун.
Заради това събитие той се нарекъл Ромендакил или „победител на изтока”.
След като Нармакил умрял и не оставил наследници и след като Калмакил
управлявал за кратко, накрая Миналкар се качил на престола и управлявал
под името Ромендакил II.