Съзидателно начало или същност на Илуватар, която той използвал за да
създаде айнурите и да вдъхне живот на Арда. Толкин пише: „Това е
съзиданието на Еру (до някаква степен различно и отделно от самия него),
чрез което на всички създания било дадено истинско и независимо (макар и
произхождащо и създадено от Него) битие”.
Първоначално Пламъкът бил с Илуватар в Бездната, но след създаването на
айнурите и Видението на Арда, той бил изпратен да живее в сърцевината на
света. По този начин Илуватар дал съзидателна сила на света без самият
той да навлиза в него. Това обяснява как айнурите слезли на Арда от
своето поле на съществуване и как различните разумни въплътени раси на
света били дарени с живот и свободна воля.
Мелкор винаги завиждал за мощта на Нетленния пламък и го желаел за себе
си, но той никога не могъл да се докосне до него. Затова и той не можел
да създава същества, а войските му били съставени от твари, който той
покварил за собствените си цели.