Кралица от валарите, сестра на Намо и Ирмо, която живее сама на
западните брегове на света. Ниена е сред осемте аратари, най-могъщите от
валарите.
Ниена властва над тъгата и скръбта – в чертозите си тя ридае за тегобите
на Арда. Нейната част в песента на айнурите била свързана с неизмерима
тъга, която влязла в света при създаването му.
Тя учи на състрадание и издръжливост; макар че рядко пътува до Валмар,
тя често ходи при брат си Мандос за да дава утеха и съвети на Чертозите
на очакването. Маярът Олорин, който по-късно отива в Средната земя като
Гандалф, научил много от нея.
Ниена участвала и в създаването на Двете дървета на Валинор; тя плакала
на могилата Езелохар и я напоила със сълзите си. След унищожението на
дърветата от Мелкор, тя отново заридала над наранените им останка,
очиствайки ги от покварата на Унголиант, и помогнала да се издигнат
техния последен плод и цвят, които били наречени слънце и луна.
Състраданието на Ниена се вижда в подкрепата й на Мелкор, когато той
поискал прошка от валарите. Въпреки че тя постоянно оплаква унищоженията
в Арда, когато той поискал прошка след като прекарал три епохи в плен,
Ниена се застъпила за него.
Не знаем нищо за външния вид на Ниена. В Куента Силмарилион се казва
само, че „отметнала сивата си качулка”. И понеже Гандалф бил неин
ученик, това може и да има някаква връзка с прозвището му – Сивия.