Име на Аман или поне на тази част от него, която била заселена от
валарите, маярите и елфите. Островът Тол Ересеа е обозначен на няколко пъти като
най-източната част от Неумиращите земи, в които се включва и Валинор.
"Неумиращи земи" изглежда е име, което е дадено от хората. Нуменорците завиждали
особено много на привидно безкрайния живот на елфите, които живели в тези
региони. Първоначално валарите наложили забрана на Нуменорците да не плават на
запад от острова си и да не стъпват на бреговете на Аман.
Макар и мъдри, валарите не успели да предвидят лукавството на Саурон. Той
убедил последния крал на Нуменор, Ар-Фаразон, че владетелят на Неумиращите земи
трябва сам да бъде безсмъртен. Вярвайки на Саурон, Ар-Фаразон сбрал огромен флот
и отпътувал на запад, обявявайки безнадеждна война на валарите за невероятната
цена - безкраен живот.
Валарите не могли да позволят това – Манве призовал Илуватар и Нуменор
била унищожена завинаги. Неумиращите земи, които дотогава били част от
света, останали недостижими за простосмъртните, въпреки че, ако
пожелаели, елфите все още можели да достигнат запада.
В края на „Властелинът на пръстените”, Белият кораб отплава точно за
Неумиращите земи. Носителите на пръстена – Билбо и Фродо – били сред
малцината смъртни, достигнали бреговете на Неумиращите земи. Толкин внимателно отбелязва, че дори в Аман смъртните
остават смъртни.