В ранните години на живота си, хилядолетия преди началото на Първата епоха, Тингол пътувал до Валинор с
Ингве и Финве, а после бил върнат при елдарите, които живеели до езерото Куивиенен. Новините, донесени от
пътниците, накарали много елфи да тръгнат на запад през Средната земя в търсене на страната на
валарите;
третият и най-голям елфически орд, телерите, бил предвождан от Тингол и брат му Олве.
Когато народът му наближил западните брегове на Средната земя, Тингол срещнал Мелиан от маярите в гората
Нан Елмот. Минали дълги години и въпреки, че много от телерите отплавали на Запад отвъд Великото море, Тингол
останал с Мелиан в Белерианд. С нея той основал горското кралство Дориат, което се намирало в централните
части на Белерианд и там Тингол управлявал много години. Участта на Елве го сполетяла, когато Берен му донесъл
силмарил от короната на Моргот като цена за брака с Лутиен, Тинголовата щерка. Тогава той накарал джуджетата
от Сините планини да вградят скъпоценния камък в огърлицата Наугламир. Джуджетата обаче се влюбили до
толкова в собственото си творение, че посекли Тингол в собствената му съкровищница.