В тежките години на Втората епоха, група хора населявали Белите планини на юг
от Графството, в земята, която един ден щяла да бъде наречена Рохан. Част от
този планински народ започнали да мигрират на север. Някои се установили в региона,
който станал познат като страната Дун, но други продължили пътешествието си.
След като стигнали до висок хълм, покрит с гори, недалеч от древните Могили, те
основали селище, което получило името си от хълма - Брее.
По начало, тези хора били с кафява коса, с ниско и набито телосложение. Те
запазили любопитната си традиция да взимат имената си от растения и билки, като
много от тях са записани; Ябълчан, Папратак, Козилист, Пиренов, Бързолъч и
Пухотрън. Мажирепей било от тези растителните имена, едно от важните в Брее,
защото това била фамилията на пазителите на странноприемницата 'Скокливото
пони'.
Изглежда, че Брее било основано преди началото на Третата епоха и било на пътя
между Северното и Южно кралство на дунеданците, и така било въвлечено в
историята на тази епоха. Когато Северното кралство Арнор било основано, Брее се
намирало в границите му и хората от Брее станали негови поданици. Повече от
хиляда години по-късно, около 1300 г. от Т.Е., една странна и малко позната раса
започнала да се появява в града. На вид те приличали на хора, но много по-малки
- това били хобити, бягащи от тъмнината на Изтока. Много от тях останали сред
хората и така се създало уникално общество, в което Големия народ и Малкия народ
живели заедно в хармония.