Нуменорски
Когато хората се събудили в Хилдориен след първия изгрев на Слънцето, те започнали да измислят свой собствен език, подобно на Елфите в Куивиенен хилядолетия преди това. Езикът им бил повлиян от Куеня и Хуздул. В Белерианд хората научили Синдарин, "но техния език не бил забравен, и от него произлязъл общия език на Нуменор" ("Силмарилион" глава 17). Всички наименования в Нуменор били на Куеня, но той не бил говорим език.
В Анадуне, както бил наричан Нуменор, езикът претърпял някои промени. Някои звуци изчезнали, а други се сляли, така че изчезнали определени съгласни. В същото време се появили нови гласни звуци: изпървом, Нуменорския притежавал само гласните а, и и у, но по-късно дифтонгите аи и ау били опростени до дълги ê и ô. Също така, езикът се обогатил с много елфически заемки. Например, думата за нощ на Куеня ломе била заета в Нуменорския като ломи. Разпознават се и някои елфически имена, особено тези на Валарите: Аман "Манве", Авради "Варда", Мулкхер "Мелкор". Ала въпреки силното влияние на елфическите езици, Нуменорския бил считан за език на хората. Когато Верните дошли в Средната земя, предпочитали да говорят на Синдарин. С течение на времето Нуменорския прерастнал в Западняшки - Общия език на последвалите епохи.
Нуменорският език освен мъжки, женски и среден род, имал и т.нар. общ род. Съществата от мъжки пол били определяни с мъжки род, тези от женски пол - с женски род, а неодушевените предмети били определяни със среден род. Общият род се използвал за същества, които нямали пол (напр. човек), както и за имена на животни (в случаите когато не са указани: караб "кон, карбу "жребец", карби "кобила"). Мъжкият род се отличавал с крайните съгласни -к, -р, -н, -д (мъжки имена като Гимилхад, Гимилзор, Фаразон), а женския - с -ть, -л, -с, -з (женски имена като Инзилбеть, Зимрафел). Това правило обаче имало и своите изключения: Азрубел "Еарендил" очевидно не е женско име. Общият род се отличавал с гласната -а.
Нуменорското съществително име имало три категории число: единствено, двойно и множествено. Също така, числото има три спрежения: Нормално, и когато играе ролята на Субект и Обект. Нормалното спрежение не е отбелязано морфологично чрез никакъв афикс. Нормалното двойно число се отбелязва чрез наставката -ат, така че двойното число на хузун "ухо" е хузнат "две уши". Нормалното множествено число се образува чрез поставянето на дълго и в крайната сричка. Двойното число се употребява за познати двойки/чифт - хузнат "две уши" (на един човек). Ако се има предвид едното ухо на човек, заедно с едното ухо на друг човек, тогава Нуменорците биха използвали думата хузин.
Нуменорския всъщност няма
истински родителен падеж. Вместо това се
използват сложносъчинителни думи: 'Земя на
Нуменор' вместо 'Нуменорска земя'.
Притежание обикновено се означавало с
представката ан-, която
често била редуцирана до н-.