Този метод се основава на правилата на българската фонетика и правопис. 

Тeхта вариантът използва диакритични знаци за да предстви гласните звуци. Това е най-често срещания вариант на Тенгвар. Обикновено диакритичните знаци се четат след буквата, над която се намират - способ Куеня. 

  I II III IV
1 т п ч к
2 д б дж г
3 ф ш х
4 в ж
5 н м
6
 
  р л
  с с з з
 
ът ц щ

Въведен е символът , който представлява буквата щ. Буквата ц е представена от фонетичната си стойност т+с, за която се използва символа за т плюс диакритичния знак за следващо с: или (може да се изписва и с ). Стойността на символа е преработена и сега този тенгвар представлява пълния член в края на думата: -ът.

Вместо да се използват пълните форми на представките в и с (съответно във и със), е въведено правилото под дадения тенгвар да се изписва черта (подобно на удвояване на съгласна): . Също така, в българският метод правилото за изписване на меко и твърдо р отпада. 
 

техта значение бележки
а Три точки
е Остро ударение
и Единична точка
о Отворена надясно извивка
у Отворена наляво извивка
ъ Когато знакът е поставен под а обозначава фонетичната стойност на ъ.
й Две точки под тенгвар.
Когато знакът е поставен по а и у обозначава съответно я и ю.
¯ предходен назал
Когато преди буквата стои м или н, над нея се пише дълга черта: пломба  
_ удвоение
Когато има удвояване на буквата, под нея се пише дълга черта: поддържам 

Техта се поставя над предшестващата съгласна. Когато нямало налице съгласна в нужната позиция, Техта бил поставян над къс носител: . За удвояване на гласните се поставя Техта върху дълъг носител:


За забележки и предложения относно Българския вариант, моля пишете на adanedhel@endorion.org