Пълният вариант (наречен още Вариант на Белерианд) вместо Техтар използва Тенгвар за да представи основните гласни звуци. Все пак някои диакритични знаци се употребяват за да представят дифтонги или сложни гласни. Освен това, пълният вариант въвежда и няколко нови символа, както и сменя употребата на ударението и единичната точка.
| I | II | III | IV | |||||
| 1 |  |
т |  |
п |  |
ч |  |
к |
| 2 |  |
д |  |
б |  |
дж |  |
г |
| 3 |  |
тх |  |
ф |  |
ш |  |
х |
| 4 |  |
дх |  |
в |  |
ж |  |
|
| 5 |  |
н |  |
м |  |
 |
нг | |
| 6 |  |
р (меко) |  |
у |  |
ъ |  |
а |
 |
р (твърдо) |  |
рр |  |
л |  |
лл | |
 |
с |  |
с |  |
з |  |
з | |
 |
х |  |
 |
 |
о | |||
 |
the |  |
of |  |
of the |  |
хв | |
 |
e |  |
ъ |  |
й/и |  |
а | |
Правилото за буквата р
се спазва винаги. Единичната точка над
буквата се употребявала за да разграничи
гласен звук в претрупани думи. Ударението
се поставяло за да удвои дадена гласна. Две
точки се поставяли за да означат, че звукът
който следва е й.
Диакритичния знак 
се поставял за да означи, че следващия звук
е меко у.
Съществува втори Вариант на Белерианд,
който е значително по-лесен за употреба.
Въведен от почитателите на Толкин, той
следва правописа на английския език и е най-често
използвания вариант за писане на английски.
| I | II | III | IV | |||||
| 1 | |
т | |
п | |
ч | |
к |
| 2 | |
д | |
б | |
дж | |
г |
| 3 | |
тх | |
ф | |
ш | |
х |
| 4 | |
дх | |
в | |
ж | |
гх |
| 5 | |
н | |
м | |
нь | |
нг |
| 6 | |
р (меко) | |
у | |
о | |
а |
|
р (твърдо) | |
рр | |
л | |
лл | |
|
с | |
с | |
з | |
з | |
|
х | |
хв | |
e | |
w | |
|
the | |
of | |
of the | |||
|
и | |
й | |
ъ | |||
И в този метод важат гореспоменатите правила за използване на диакритичните знаци. Правилото за р не е задължително.