Други:

Инклингите

Книга за живота и творчеството на Дж. Р. Р. Толкин, К. С. Луис и Чарлз Уилямс. Научете повече

Инклингите

За приятелите и колегите на Дж. Р. Р. Толкин

Клубът на Инклингите е основан през 1931  г. от Оксфордски студент на име Едуард Танджи Лийн. Желаейки клубът да остане постоянен, той предлага на някои от преподавателите в Университета да станат негови членове. Сред първите, присъединили се към групата, която се събира за да чете и да подлага на оценка и критика непубликувани съчинения, са професорите Джон Роналд Руел Толкин и Клайв Стейпълс Луис. По това време двамата вече са близки приятели, каквито остават до края на живота си. Първата среща между тези две забележителни личности се състои на 11-ти май 1926 г. на среща на факултета по английски език на университета, в който Луис е професор. По-късно Луис, който всъщност обичал да го наричат Джак, пише в дневника си за Толкин: „Той е блед, спокоен, уравновесен дребен симпатяга.”

Двамата, заедно с брата на Джак — Уорни, който също е писател, са сред редовните посетители на срещите на първоначалната група на Инклингите. Тези срещи, състояли се в продължение на около две години, са преустановени, когато Танджи-Лийн напуска Оксфорд през 1933 г. Клубът започва да запада, като не след дълго Толкин и Луис са единствените останали членове. Те подновяват сбирките в стаята на Джак в „Магдалин колидж” и скоро към тях се присъединяват Робърт Хавард, Оуен Барфийлд и Хюго Дайсън. През 1939 г. член на групата става и Чарлз Уилямс. По този начин постепенно се сформира ядрото на втората група на Инклингите.

Въпреки че Инклингите се занимават основно с разнообразна литературна дейност, те остават преди всичко кръг от приятели. По този повод У. Луис пише:

„Честно казано, Инклингите не бяха нито клуб, нито литературно общество, въпреки че в него имаше елементи и от двете. Нямаше правила, служители, програми и официални избори.”

Те са основно преподаватели или свързани по друг начин с университета Оксфорд. Всички членове са или писатели, или горещи любители на художествената литература, като освен това, както е обичайно за подобни общества от първата половина на века във Великобритания, до един са мъже. Инклингите са консервативни в литературно отношение и възхваляват стойността на описанието в литературата, като също така окуражават и стимулират писането на фантастични разкази. Християнските ценности също са силно застъпени в произведенията им. Първоначално, през трийсетте и четирийсетте години, те се събират в кабинетите на К. С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин в „Магдалин колидж” в Борнмът, а по-късно започват да провеждат сбирките си в прочутата кръчма „Орелът и детето”, която сантиментално наричали „Птицата и бебето”. Случва се обаче да се посещават и други заведения, например любимата кръчма на Толкин „Зеленият дракон”, чието име е увековечено от него във „Властелинът на пръстените". През семестъра срещите се състоят в четвъртък вечерта всяка седмица, като понякога се провеждат и във вторник по обед. Четенето и дискутирането на недовършените произведения на членовете са обичайни в групата, макар че, противно на общоприетото схващане, подобни мероприятия никога не се провеждат в кръчмите. По този повод Толкин по-късно споделя:

„Имахме навика да четем на глас нашите съчинения, независимо от това, от какъв вид бяха те (а и от дължината им!)”

Той чете на Инклингите всяка следваща написана глава от „Хобит” и „Властелинът на пръстените”. Творбите му особено много допадат на Чарлз Уилямс. Същото се отнася и за Луис, което обаче не му пречи често да отправя критики към тях. За Толкин това е особено болезнено и понякога критиката го обижда, но той почти никога не променя произведенията си в неин отговор. Въпреки това и двамата смятат, че Инклингите играят изключително важна роля за окуражаване и утвърждаване на личното творчество на членовете. Заслужава си да се отбележи също така, че, въпреки критиките си, Луис бил силно възхитен от „Хобит”; след излизането ѝ и дори пише в статия за лондонския вестник „Таймс”:

Трябва да бъде взето предвид, че това е детска книга само в смисъл такъв, че първото от многото ѝ прочитания трябва да бъде направено в най-ранна възраст. Децата четат „Алиса” насериозно, а възрастните — със смях; „Хобит", от друга страна, би бил забавен за младите читатели, и чак след години, при десетото или двадесетото прочитане, те ще започнат да осъзнават колко дълбоки са ерудицията и размишленията, направили всичко в нея толкова зряло, толкова приветливо и по свой собствен начин толкова вярно. Предсказанията са опасни, но смятам, че „Хобит” като нищо може да се превърне в класика.

Произведенията на Луис, например романа му „Отвъд безмълвната планета” и теологическите му съчинения, също са сред четените и дискутирани от Инклингите творби, както и романа на Чарлз Уилямс „В навечерието на Вси Светии”. В периода от 1940 до 1963 г. към групата се присъединяват нови и нови членове — сред тях и синът на Толкин, Кристофър, през 1945 г. Те често прекарват почивните си дни заедно, разхождайки се из английските провинции или отсядайки в някоя от кръчмите, да разговарят, да пият и пушат. Ядрото на групата е съставено от четирима души. Освен Толкин, това са Луис, Барфийлд и (до 1945 г.) Уилямс.

Научете повече за Инклингите

За членове на Инклингите се смятат още петнадесет души. Те са:

1. Невил Кохил (1899–1980) — професор по Английска литература в Оксфорд и театрален продуцент.
2. У. Х. Луис (1895–1973) — брат на К. С. Луис, професионален войник и лаик историк.
3. Джървейс Матю (1905–1976) — преподавател по Византийски изследвания в Оксфорд.
4. Джон Уейн (1925–1994) — писател, поет, драматург, критик и преподавател по поезия в Оксфорд.
5. Дж. А. У. Бенет (1911-1981) — наследил К. С. Луис като преподавател по средновековен и ренесансов английски език в Кеймбридж.
6. Лорд Дейвид Сесил (1902–1986) — преподавател по английска литература в Оксфорд.
7. Джим Дъндас-Грант (1896–1985) — командир на Оксфордската военноморска дивизия
8. Х. В. Д. Дайсън — „Хюго” (1896–1975) — преподавател и наставник по английски четения в Оксфорд
9. Адам Фокс (1883–1977) — преподавател по поезия в Оксфорд, декан на теологическия факултет в „Магдалин колидж” и каноник на Уестминстърското абатство.
10. Колин Харди (1906–1998) — преподавател и наставник по класически езици в Оксфорд.
11. Робърт Е. Хавард (1901–1985) — физик и автор на клиничното приложение в творбата на К. С. Луис „Въпроса за болката”.
12. Р. Б. Маккалъм (1898–1973) — преподавател и наставник по Съвременна история и политика в Оксфорд.
13. К. Е. Стивънс (1905–1976) — преподавател и наставник по Древна история в Оксфорд.
14. Кристофър Толкин (1924—) — преподавател и наставник по английски език в Оксфорд (до 1975), син на Дж. Р. Р. Толкин и редактор на посмъртно издадените творби на баща си.
15. К. Л. Врен (1985–1969) — преподавател по англосаксонски в Оксфорд.

На срещите често присъствали и странични лица — приятели и колеги на членовете, които не членуват в групата. Сред тях са У. Х. Оудън, Т. С. Елиът, Е. Р. Едисън, Рой Кембъл и Роджър Грийн. Понякога обаче някои от тях погрешно биват разглеждани като Инклинги. Въпреки разпространеното мнение, към кръга не е принадлежала и Дороти Л. Сейърс, която, макар че била приятелка с Луис и Уилямс, не само не била Инклинг, но и никога не присъствала на сбирка. Други двама души, Дейвид Линдзи и Т. Х. Уайт, също понякога биват смятани за членове, което е напълно невярно — те нямали абсолютно никаква връзка с Инклингите.

Смъртта на Луис през 1963 г. слага край на групата и нейните събирания. Толкин бил особено опечален от кончината на своя най-близък приятел, дотолкова, че написва в дневника си:

„…Какво ще правя? Да бъда повлечен към просто съществуване в хотел, старчески дом или клуб, без книги и без контакти и разговори с други хора? Господи, помогни ми!”

Въпреки че предсказанията на Професора за предстоящата му самотна старост не се сбъдват (той посещавал често децата си Кристофър, Джон и Присила и брат си Хилъри), дейността на Инклингите никога не била подновена.