Дж. Р. Р. Толкин. Биография – интервю със Стела Джелепова
„Дж. Р. Р. Толкин. Биография“ от Хъмфри Карпентър излиза на български през май 2016 в издание на „Колибри“. Преводачът Стела Джелепова за книгата, Толкин и работата си.
Моля, представи се на нашите читатели.
Казвам се Стела Джелепова, преводач от шведски, норвежки и английски. Занимавам се главно с художествена литература, като единственото изключение досега е именно биографията на Толкин. Превеждала съм Хенрик Ибсен („Пер Гюнт”), Ян Фридегорд (трилогията му за епохата на викингите), Пер Петершон, Юн Айвиде Линдквист и др. Както можете да се досетите – и както е доста обичайно – избрах да следвам Скандинавистика именно заради Толкин; още докато четях „Властелинът на пръстените” за първи път в прогимназията, ми се прииска да науча нещо повече за староскандинавската митология и северните езици. Пак „Властелинът” е отговорен и за желанието ми да стана преводач – след като видиш прекрасния превод на Любомир Николов, няма как да не се вдъхновиш.
Как се роди идеята за превод на биографията на Дж. Р. Р. Толкин? Разкажи повече за това как се стигна до издаването ѝ в България?
Историята не е кой знае колко вълнуваща – купих си книгата на английски, толкова ми хареса, че я прочетох за един ден и си казах, че трябва да я има на български. Няколко месеца след това ме поканиха в издателство „Колибри” по друг въпрос и използвах момента да им пусна мухата :) За моя изненада те приеха идеята (а това е доста рядко явление сред издателите) и аз запретнах ръкави. Тъкмо бях приключила 14-месечната си борба с „Пер Гюнт”, който е в мерена реч, в рими и на доста архаичен норвежки, така че превеждането на биографията беше пълен кеф. Така се окрилих, че приключих суровия превод за 20 дни!
Какво те впечатли и изненада от живота на Толкин?
Имах обща представа за живота му от предговора в старото издание на „Народна култура” и от един готин документален филм, който може да се намери в YouTube (narrator е Джуди Денч). Така че не голите факти са най-вълнуващото тук, а по-скоро пълнокръвният образ, който е изграден много майсторски. Вместо леко карикатурния образ на възрастен професор в туиден костюм и с лула в уста, който познаваме, тук се докосваме до живия човек – да, извънредно интелигентен и начетен, но и любящ съпруг, още по-любящ баща, романтик, любител на хапването и пийването, авантюрист (само прочетете описанието му на похода в Алпите!), веселяк, дори шегаджия. Изненадаха ме не толкова меланхоличните му настроения, които предвид детството му не са учудващи, колкото другата му страна – как се облякъл като саксонски воин и погнал със секира ужасения си съсед по улицата, как си наметнал исландска овча кожа и се направил на бяла мечка, за да забавлява децата си на Коледа, как на стари години пъхал в ръката на нищо неподозиращи продавачи изкуственото си чене вместо дребни монети.
Какви бяха основните предизвикателства при превода на първата биография на Професора?
Много внимавах да съгласувам всичко с вече преведените му книги. На нашия пазар има някои издания, които очевидно, даже очевадно, са превеждани от хора, които просто не са отваряли негова книга и затова резултатът е лош (в никакъв случай не твърдя, че те са лоши преводачи). Ето защо правех доста справки – нищо, че съм чела всичко минимум по 9-10 пъти. В крайна сметка е ясно, че книгата ще се чете основно от запалени фенове и не исках да ги дразня. Проверявах и всичко друго – консултирах се с историк за главите за Първата световна война, с преподаватели от Английска филология за някои специфични термини, особено свързаните с Оксфорд, дори се свързах с едно момиче от Бретан, за да попитам как се произнася заглавието на поемата Aotrou and Itroun, което означава „владетел и владетелка” на бретонски. Така че вложих много старание и любов в превода си, дано си проличи (без да се натрапва, разбира се).
Толкин е смятал биографията за безплоден подход към делото на твореца. По-късно обаче сам е анотирал много свои писма и бележки именно с тази цел. Защо, според теб, е променил мнението си?
Той е бил изключително смирен и скромен човек, макар според мен ясно да е съзнавал собствената си необикновеност. Затова и славата го е сварила неподготвен. Да, надявал се е някой да обърне внимание на „Властелинът на пръстените”, но не и интересът към книгата да предизвика интерес към личността му, камо ли пък истерията, до която се стигнало, особено от страна на американските фенове. В крайна сметка нямало как да не осъзнае, че рано или късно това ще доведе до писане на биографии и ровене в живота му, затова и лично се заел да подготви някои писма и документи. Дори е започнал да пише нещо като мемоари, но така и не стигнал по-далеч от ранното си детство.
Хората познават Толкин най-вече като автор на фентъзи романи – какво друго могат да научат читателите от житейския му път?
Автор на добри (най-добрите) фентъзи романи, нека подчертаем Можем да научим, например, че много преди да стане авторът на „Властелинът на пръстените”, той е един от най-изтъкнатите филолози с реален и значим научен принос. Именно той възнегодува срещу сухия и досаден стил, който властва в академичните среди по онова време, и започва да пише живо и образно по най-сложни филологически въпроси. Сред многото му важни трудове изпъква „Беоулф: чудовищата и критиците”, който и до днес е задължителен за всички изследователи на староанглийската литература. Можем да научим също, че първата му любов е поезията, не прозата; в ранните си години пише някои интересни стихотворения, в които могат да се открият корените на неговата митология. Също така никога не бях чувала, че е правил опит да напише и реалистичен роман. Само че бързо е осъзнал къде е истинската му сила и го е оставил недовършен.
След превода на биографията, намираш ли отражения от живота на Толкин в литературните му творби?
Както той сам казва, отразени са не толкова събития, колкото пейзажи – например Мъртвите блата напомнят на френската провинция след ужасяващата битка при Сома. Хъмфри Карпентър обаче прокарва и един много интересен паралел между Толкин и Билбо, който не ми беше хрумвал. Прочетете книгата и ще видите :)
Какво предлага книгата на запалените почитатели на творбите на Толкин?
Страхотно удоволствие! Сякаш изведнъж осъзнаваш, че този човек наистина е живял, че неговата ръка е изписвала с енергичния, но изящен почерк на Гандалф всяка една дума от книгите, които толкова обичаме. Освен това книгата е написана много увлекателно (и много уважително), така че дори да не си някакъв извънредно запален почитател, пак няма как да не ти е интересно. Без да се търсят някакви евтини сензации и пикантерии, е трудно да я оставиш, докато не я изчетеш от кора до кора.
С какво се различава биографията, написана от Карпентър, от други биографии на Толкин?
Хъмфри Карпентър е получил благословия лично от Професора да напише биографията му, семейството на Толкин му е съдействало по всякакъв начин – със спомени, писма, всякаква помощ. Всички учебници по теория на литература посочват именно тази творба на Карпентър като образец в жанра на биографичните книги.
Иначе нямам кой знае какъв поглед върху другите биографии на Толкин, с изключение на прословутия предговор към първото шведско издание на „Властелина”, в който има безброй щуротии и е успял да докара Толкин – който е разбирал езика сравнително добре – кажи-речи до бяс. Изобщо историята около шведския преводач, Оке Олмаркс, е доста абсурдна. Бил много уважаван преводач в Швеция, работил върху Старата Еда и исландските саги, както и върху пиесите на Шекспир, но с „Властелина” се издънил здравата. Позволил си изключително много волности, най-вече в стила, натруфил го страхотно, променил диалозите, отрязал някои епизоди, прибавил други, а и допуснал доста забавни грешки (например в пролога при описанието на краката на хобитите вместо leathery soles явно прочел feathery soles и ги описал с перушина по ходилата). Естествено, вдигнала се врява, предвождана от самия Толкин, читатели пишели на издателството с настояване за корекции, но Олмаркс упорито отказвал. Стигнало се дотам, че по-късно Кристофър Толкин обявил, че ще продаде правата за издаване на „Силмарилион” в Швеция само при условие Олмаркс да не се доближава до книгата. Веднъж пък в дома на преводача избухнал пожар от незапалена цигара и той обвинил феновете на Толкин в палеж. А накрая съвсем пощурял и написал книга, свързваща Толкин с черната магия, Ку-клукс-клан и организираната престъпност, и твърдяща, че във фен-клубовете се отдават на секс оргии и ритуални убийства. Само че преди да смогнат да го осъдят за клевета, той благополучно се споминал.
Хъмфри Карпентър е автор и на книгите „Инклингите“ и „Писмата на Дж. Р. Р. Толкин“. Има ли шанс и те да се появят с български превод някога?
Правя каквото мога :) Увещавам издателите и засега не съм получила директен отказ, така че винаги има надежда. Ако повече читатели изявят желание, би трябвало някой да се вслуша.
