Червенокосия Джайлс

В първия превод, този на издателство „Отечество”, името Chrysophylax Dives е дадено като Крисофилакс Дайвс. Във втория, този на Прозорец, то е Хризофилакс Гмуреца. Спорно е как точно първото име трябва да се произнася, но второто и в двата случая е грешно — и като произношение, и като превод. Защо ли? Ами просто защото не е на английски.

Но да почнем от по-далеч. Както и „Властелинът на пръстените” е представян от Толкин като превод от елфически, така и „Червенокосия Джайлс” е представяна като превод, този път обаче от латински — това се споменава изрично, а и се доказва в оригиналния английски текст от директната употреба на латински думи (например финалът на писмото на краля или фактът, че името Quercetum е използвано и с превода си Oakley — на български Дъбалник). За това говорят и имената на героите, които, ако човек се позаинтересува, се оказва, че всъщност са доста каламбурни и умишлено подбирани да отговарят на характеристиките на героите.

Джайлс — пълното му име е Aegidius Ahenobarbus Julius Agricola de Hammo. De Hammo e ясно откъде произлиза. Ahenobarbus, обаче, в превод от латински, означава „Червенобрад” (това е когномен на клон на римския род на Домициите, чийто най-известен представител е император Нерон), а Agricola пък означава „земевладелец”. Ако се позовем на значението на думата аegis, тогава Егидий наистина означава „защитник, покровител” (и ние използваме „егида” в нашия език). На гръцки aiga (ai се произнася е) и gyda означават… коза. Значението „защитник, покровител” идва от гръцката митология, където Aigis е щитът на Зевс (или на Атина, даден ѝ от самия Зевс — разни версии). Въпросният щит бил направен от кожа на коза (на Амалтея). Та, всъщност името на Джайлс би следвало, ако се превежда, да е — Защитникът Юлий Червенобрадия земевладелец от Хам. Но не по-малко интересно е съвпадението на частта Julius Agricola от името му с името Gnaeus Julius Agricola — губернатор на Британия по времето на император Домициан — фактически това е човекът, който завършва завоюването на Британия (и в частност Уелс) и прави редица успешни походи в съвременната северна Англия и Шотландия…

Ковачът — Слънчевия Сам всъщност се казвал Fabricius Cunctator, което в превод би следвало да означава приблизително „Работникът, който забавя” (това Cunctator не може да не напомня за Квинт Фабий Кунктатор от Втората Пуническа война… И той бил наречен Забавящия, ама после се оказало за добро, също като тукашния). Което също е забавно, предвид като какъв е описан ковача…

Кралят — неговото пълно име е Augustus Bonifacius Ambrosius Aurelianus Antoninus Pius et Magnificus (последният да затвори вратата!). По едно време в книжката се споменаваше по негов адрес „барабар с всичките си звания…”. Та ето ги тези звания: Augustus означава „величествен, свещен” (това е титлата, присъдена от Сената на Октавиан, когато той е обявен за римски император). Bonifacius би трябвало да означава „добродетелен” (това име по принцип се свързва със свещеници, не знам защо, но всъщност това е името на един от последните римски генерали от V век, политически съперник на Flavius Aetius). Ambrosius Aurelianus e интересна част: по принцип Ambrosius означава „безсмъртен”, от амброзия, а Aurelianus би трябвало да има нещо общо със злато (а също и император от трети век), но не това е същественото — работата е там, че според Джефри от Монмаут и неговата „Historia Regum Britanniae” Ambrosius Aurelianus всъщност е реално съществувала личност, брат на Утър Пендрагон и следователно чичо на крал Артур… А според предговора историята в книжката се развива преди Артур (и това ми се струва забавно). Antoninus Pius — по принцип това е римски император от втори век, но в случая е интересна частта Pius, която означава „благочестив” и е име на редица папи (та не съм сигурен дали е редно да се превежда при това положение, но то така или иначе не е превеждано — онова долу е експеримент). Magnificus е просто „великолепен”.

Отделно, имаме и следващата част от обръщението, dux, rex, tyrannus, et basileus Mediterranearum Partium, означаваща „предводител, крал, тиран и василевс на Средното царство”. (Тук във второто българско издание фигурира недоразумението „дважди крал”, което също е погрешно и най-вероятно се дължи на пропусната запетая между dux и rex; dux означава „водач, предводител, военачалник”, но не и дважди. Отделно, употребата на tyrannus надали е в смисъл на тиранин (=деспот), а по-скоро като титла, символизираща абсолютната му власт. А пък употребата на basileus най-вероятно говори за излишно раздуто самочувствие, защото всъщност това е гръцка дума и титла и не се връзва с цялостната латинска композиция на името.) Така че цялото му име, ако се превежда заедно със званията накрая, би трябвало да е Величественият, Добродетелен и Безсмъртен Аврелиан Антонин, Благочестив и Великолепен, предводител, крал, тиран и василевс на Средното царство. Та ето титлите, независимо от които кралят става за смях и въобще не си отговаря на описанието.

(Лека скоба, в предговора се споменава за някой си Brutus и разделение на кралството му между Locrin, Camber и Albanac (Locrinus, Kamber и Albanactus в оригинал)… Това са, между другото, според същата тази „Historia Regum Britanniae”, съответно първият крал на Британия, по произход от Троя (!), и тримата му синове, между които е разделено кралството… Очевидно наблюдаваме същия синдром, като в началото на първата „Книга на изгубените легенди”, а именно запълване на празнотата в английската митология…)

Та, стигнахме до дракона. Chrysophylax Dives. Името Крисофилакс идва от hrysos — злато, и fylakas — пазач, пазител, т.е. Пазител на златото. Ако трябва да се съобразяваме с гръцкия му произход, то тогава би се произнасяло Хрисофилакс. Да, ако наистина името му беше на английски би могло да се приемат произношението или преводът, но то не е… А е на латински и означава Крисофилакс Богатият. За който се съмнява, да потърси някъде подробности за лицето Marcus Licinius Crassus и прякора му, който е именно… Dives, в превод Богаташът (Това е същият Марк Лициний Крас, участник в първия триумвират, сочен за най-заможния римлянин и известен най-вече с богатството си, също като нашия дракон…) И за десерт, финалният аргумент — по-късно в книгата, Крисофилакс сам се назовава Chrysophylax The Rich, демек — Богатият. Колко жалко, че нито единият от двамата преводачи не се е усетил за тази тънкост…

Благодарности на Филип Авджиев — Talyesin