АЛИТЕРАЦИЯТА е стилистичен способ, литературно средство, в което последователни думи (по-точно ударени срички) започват със същия съгласен звук или буква. Алитерацията често се употребява в поезията, но се среща често и в немерената реч, най-вече за подчертаване на кратки изрази. В поезията способът спомага за евфонията или благозвучието в редовете, където се използва, като може да има и хумористичен ефект. Близки до алитерацията са асонанса — повторението на гласни звуци, и консонанса — повторението на съгласни звуци.
Алитеративните стихове се употребяват във всички германски езици под една или друга форма. В английския език алитерацията е отличителна черта на староанглийската поезия. През Романтизма тя се възражда отново — романтиците по принцип се стремели стиховете да са благозвучни. Рихард Вагнер, например, често използвал алитерация в своите опуси.
В прозодията алитерацията е основен стихотворен способ, свързващ отделните редове, заместващ други способи, като римата например.
Най-широко изучаваната алитеративна поезия се среща в литературата на много германски народи. Под различни форми тя се среща във всички ранни германски езици. Староанглийският епос „Беоулф”, старогерманският „Муспили”, старосаксонският „Хелианд” и старонордическата „Еда” са основани изцяло на алитерация.
Алитеративна поезия може да се срещне и в други езици, но не така систематично както в германските си форми. Финската „Калевала” и естонската „Калевипоег” използват алитерация, основана на народните традиции. Традиционната тюркска поезия, например при „Уйгур”, също е алитеративна.
Стилистичните способи в германските езици се различават един от друг, но сходствата доказват, че традициите им са тясно свързани и вероятно произлизат от общ германски източник. Знанията ни за тези традиции обаче се основават изцяло на достигналите до нас писмени форми.
Първоначално алитеративната поезия била създавана и предавана устно и заради това голяма част от нея не е достигнала до наши дни. Все още обаче се спори доколко записването ѝ е променило същината на тези устни традиции.
Алитерацията се вписва естествено в прозодичните характеристики на германските езици. Най-просто казано, алитерацията използва съответствия на левите части на ударените срички. Ранните германски езици използват отчетлива лява прозодична структура, т.е. ударението пада на корена на думата, който обикновено се намира в началото на думата, с изключение на случаите, когато е предшестван от неударена представка.
Основните стихотворни характеристики на традиционната германска алитеративна поезия са:
- Дългите редове се разделят на два полу-реда, които се наричат полустишия. Първият се нарича а-стишие, а вторият — б-стишие.
- Между тях се поставя дълга пауза, наричана цезура.
- Всяка строфа обикновено има по две ударени срички („повдигания”).
- Първото повдигане в б-стишието трябва да започва със същия звук като при първите две повдигания в а-стишието.
- Второто повдигане в б-стишието не започва със същия звук като при повдиганията в а-стишието.
Структурата на неударените срички се различава съобразно алитеративните традиции на различните германски езици. В литературните среди все още няма постигнато съгласие относно тяхната форма и употреба.
Нуждата да се намери подходяща алитерираща дума поставя началото и на други отличителни характеристики на алитеративната поезия. Поетите използвали специализиран речник от стихотворни синоними, които рядко се използвали в немерена реч, както и отличителен вид метафори, наречени кенинги.
Обикновено повечето хора подценяват поезията на Толкин, но всъщност точно това е едно от нещата, които отделят Толкин от останалите писатели.
TÚRIN’S FOSTERING
Then the fame of the fights on the far marches
was carried to the courts of the king of Doriath,
and tales of Túrin were told in his halls,
of the bond and brotherhood of Beleg the ageless
with the blackhaired boy from the beaten people.
WINTER COMES TO NARGOTHROND
The summer slowly in the sad forest
waned and faded. In the west arose
winds that wandered over warring seas.
Leaves were loosened from labouring boughs:
fallow-gold they fell, and the feet buried
of trees standing tall and naked,
rustling restlessly down roofless aisles,
shifting and drifting. The shining vessel