БАЛАДА ЗА ЛЕИТИАН
Запял тогава песен за магия,
издайничество, подлост, тирания,
разкриване, измяна и покорство.
Финрод се люшнал, но в единоборство
отвърнал с песента си за упорство,
за съпротива, битка със свирепост,
за скрити тайни и могъща крепост,
за вярна клетва, свобода, спасение;
за лик сменен с магическо умение,
за празни примки, счупени капани,
затвор разбит, окови разковани.
Напред, назад трептели двете песни.
Кънтели мощно като вихри бесни
словата им, а Фелагунд тогава
сбрал цялата магия величава
на елфите във своя глас чудесен
и чули в полумрака птича песен
над Нарготронд… и още по-далечно
въздишало с тъга Морето вечно,
отвъд света изпратило талази
към Елфодом по пясък от елмази.
Но паднал здрач; тъмата се разстлала
над Валинор, червена кръв обляла
брега, где зли Нолдори с меч избили
чедата морски, сетне похитили
от кея светъл ладиите бели.
И гарвани в небето полетели,
застенал вятър, вълците завили.
В Морето ледовете се строшили.
Ангбанд кънтял от робските окови.
Отекнал гръм, избухнали огньове…
и рухнал Фелагунд сразен пред трона.
LAY OF LEITHIAN
He chanted a song of wizardry,
Of piercing, of opening, of treachery,
Revealing, uncovering, betraying,
Then sudden Felegund there swaying,
Sang in answer a song of staying,
Resisting, battling against power,
Of secrets kept, strength like a tower,
And trust unbroken, freedom, escape,
Of changing and of shifting shape,
Of snares eluded, broken traps,
The prison opening, the chain that snaps.
Backwards and forwards swayed their song,
Reeling and foundering as ever more strong,
The chanties swelled, Felegund fought,
And all the magic and might he brought,
Of Elfinesse into his words,
Softly in the gloom they heard the birds,
Singing afar in Nargothrond,
The sighing of the sea beyond,
Beyond the Western world, on sand,
On sand of pearls in Elvenland.
Then gloom gathered, darkness growing,
In Valinor, the red blood flowing,
Beside the sea where the Noldor slew,
The Foamriders, and stealing drew,
Their white ships with their white sails,
From lamplit havens, the wind wails,
The wolf howls, the ravens flee,
The ice mutters in the mouths of the Sea,
The captives sad in Angband mourn,
Thunder rumbles, fires burn —
And Finrod fell before the throne.