Bilbo’s Song

I sit beside the fire and think
of all that I have seen,
of meadow-flowers and butterflies
in summers that have been;

Of yellow leaves and gossamer
in autumns that there were,
with morning mist and silver sun
and wind upon my hair.

I sit beside the fire and think
of how the world will be
when winter comes without a spring
that I shall ever see.

For still there are so many things
that I have never seen:
in every wood in every spring
there is a different green.

I sit beside the fire and think
of people long ago,
and people who will see a world
that I shall never know.

But all the while I sit and think
of times there were before,
I listen for returning feet
and voices at the door.

Песничката на Билбо

Аз мисля, седнал край жарта,
за минали неща,
за пеперуди и поля
в отколешни лета;

за листа жълт, за скрежа бял
в септември отлетял,
с мъгли сребристи и ветрец
косата ми развял.

Аз мисля, седнал край жарта,
за онзи бъден час,
когато дойде пролетта,
без да я видя аз.

Безброй неща стоят до днес
невиждани от мен!
Та всяка пролет всеки лес
различно е зелен.

Аз мисля, седнал край жарта,
за всеки стар познат,
за тез, които подир мен
ще видят този свят.

И уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих другарски глас.