Ent and the Ent Wife

ENT.
When Spring unfolds the beechen leaf,
and sap is in the bough;
When light is on the wild-wood stream,
and wind is on the brow;
When stride is long, and breath is deep,
and keen the mountain-air,
Come back to me! Come back to me,
and say my land is fair!

ENTWIFE.
When Spring is come to garth and field,
and corn is in the blade;
When blossom like a shining snow is
on the orchard laid;
When shower and Sun upon the Earth
with fragrance fill the air,
I’ll linger here, and will not come,
because my land is fair.

ENT.
When Summer lies upon the world,
and in a noon of gold
Beneath the roof of sleeping leaves
the dreams of trees unfold;
When woodland halls are green and cool,
and wind is in the West,
Come back to me! Come back to me,
and say my land is best!

ENTWIFE.
When Summer warms the hanging fruit
and burns the berry brown;
When straw is gold, and ear is white,
and harvest comes to town;
When honey spills, and apple swells,
though wind be in the West,
I’ll linger here beneath the Sun,
because my land is best!

ENT.
When winter comes, the winter wild
that hill and wood shall slay;
When trees shall fall and starless night
devour the sunless day;
When wind is in the deadly East,
then in the bitter rain
I’ll look for thee, and call to thee;
I’ll come to thee again

ENTWIFE.
When Winter comes, and singing ends;
when darkness falls at last;
When broken is the barren bough,
and light and labour past;
I’ll look for thee, and wait for thee,
until we meet again:
Together we will take the road
beneath the bitter rain!

BOTH.
Together we will take the road
that leads into the West,
And far away will find a land
where both our hearts may rest.

Ент и ентруга

ЕНТ.
Щом пролет ражда буков лист
и в клона влива сок;
щом вятър вее, лъч блести
над горския поток;
щом крачим леко, с дъх дълбок,
и въздухът сияй,
ела при мен! Ела и виж —
красив е моят край!

ЕНТРУГА.
Щом пролет идва в нива, в двор
и расне житен злак;
щом цвят обсипе плоден клон
като внезапен сняг;
щом слънце грее и дъждец
в лъчите му играй,
не чакай да се върна аз —
красив е моят край.

ЕНТ.
Щом лято позлати света
и под зелен покров
дърветата сънуват сън —
тъй стар и вечно нов;
щом крие свеж сумрак лесът
и вятърът замре,
ела при мен! Ела и виж,
че тук е по-добре!

ЕНТРУГА.
Щом топло лято озари
натегналия плод;
щом с радост жъне златен клас
работният народ;
щом в кошера се трупа мед
и вятърът замре,
оставам в моя слънчев край,
че тук е по-добре!

ЕНТ.
Щом зима зла гора и хълм
скове сред летен плен;
щом рухне моят лес
и нощ погълне моя ден;
щом Изтокът ни прати дъжд,
и ураган, и мрак,
ще диря теб, ще те зова,
при теб ще дойда пак!

ЕНТРУГА.
Щом зима песента
скове сред сетната тъма;
щом няма плод, щом смях
и труд заглъхнат у дома;
ще търся теб, ще чакам теб,
за да се срещнем пак
и двама да поемем път
под леден дъжд и мрак.

ЕНТ.
И двама ще поемем път —
на запад води той,
и край далечен ще дари
сърцата ни с покой.