Farewell of Merry and Pippin
Farewell we call to hearth and hall!
Though wind may blow and rain may fall,
We must away ere break of day
Far over wood and mountain tall.
To Rivendell, where Elves yet dwell
In glades beneath the misty fell,
Through moor and waste we ride in haste,
And wither then we cannot tell.
With foes ahead, behind us dread,
Beneath the sky shall be our bed,
Until at last our toil be passed,
Our journey done, our errand sped.
We must away! We must away!
We ride before the break of day!
Сбогуване на Мери и Пипин
Сбогуваме се с роден кът!
Макар, че вън вали дъждът,
през мрак, гори, вървим в зори
по стръмният планински път.
Към горският потаен храм!
Живеят още елфи там,
Към Ломидол! Към Ломидол!
А после накъде? Не знам.
От враг подгонени вървим,
под ясното небе ще спим
и все пак знай, че чак докрай
ний няма да се уморим.
Дойде денят! Дойде денят!
В зори потегляме на път!
Аудио
[0,32 мин. – Дж. Р. Р. Толкин]