Frodo’s Lament for Gandalf
When evening in the Shire was grey
his footsteps on the Hill were heard;
before the dawn he went away
on journey long without a word.
From Wilderland to Western shore,
from northern waste to southern hill,
through dragon-lair and hidden door
and darkling woods he walked at will.
With Dwarf and Hobbit, Elves and Men,
with mortal and immortal folk,
with bird on bough and beast in den,
in their own secret tongues he spoke.
A deadly sword, a healing hand,
a back that bent beneath its load;
a trumpet-voice, a burning brand,
a weary pilgrim on the read.
A lord of wisdom throned he sat,
swift in anger, quick to laugh;
an old man in a battered hat
who leaned upon a thorny staff.
He stood upon the bridge alone
and Fire and Shadow both defied;
his staff was broken on the stone,
in Khazad-dûm his wisdom died.
Тук Сам добавя:
The finest rockets ever seen:
they burst in stars of blue and green,
or after thunder golden showers
came falling like a rain of flowers.
Песен на Фродо за Гандалф
Сред Графството, в вечерен мрак
чух стъпките му да ехтят;
а призори потегли пак
безмълвно на далечен път.
От Пущинак до морски плаж,
от леден хълм, до южен зной,
през таен проход със дракон страж,
през мрачен лес вървеше той.
С джудже и хобит, елф, човек,
със простосмъртен и с велик,
със звяра и с орела лек
делеше тайният език.
В левица — меч, в десница — цяр,
товар почти непоносим;
гръмовен глас, пламтяща жар,
самотен морен пилигрим.
Той бе и весел, и гневлив,
премъдрост древна бе събрал;
под вехта шапка старец сив,
ръка на жезъла подпрял.
На моста се изправи сам
и с Мрак и Огън влезе в бой;
строши се жезълът му там,
сред Хазад-дум загина той.
Тук Сам добавя:
Ракети чудни той роди —
цветя, и слънце, и звезди,
или след тътен златен дъжд
изсипваше се изведнъж.