Galadriel’s Song of Eldamar
I sang of leaves, of leaves of gold,
and leaves of gold there grew:
Of wind I sang, a wind there came
and in the branches blew.
Beyond the Sun, beyond the Moon,
the foam was on the Sea,
And by the strand of Ilmarin
there grew a golden Tree.
Beneath the stars of Ever-eve
in Eldamar it shone,
In Eldamar beside the walls of Elven Tirion.
There long the golden leaves have grown
upon the branching years,
While here beyond the Sundering Seas
now fall the Elven-tears.
O Lórien! The Winter comes,
the bare and leafless Day;
The leaves are falling in the stream,
the River flows away.
O Lórien! Too long I have dwelt
upon this Hither Shore
And in a fading crown
have twined the golden elanor.
But if of ships I now should sing,
what ship would come to me,
What ship would bear me ever back
across so wide a Sea?
Песента на Галадриел за Елдамар
Запях за лист, за златен лист
и златен лист изгря.
За вятъра запях —
и той в листата заигра.
Оттатък Слънце и Луна,
зад океана син
растеше златното дърво
в далечен Илмарин.
Сред Вечен здрач под звезден лъч
блестеше златен клон
във Елдамар, край крепостта на елфи — Тирион.
Листата златни ден след ден
и век след век растат,
а тук, зад Скръбното море,
пак елфите скърбят.
О, Лориен! На Зима зла
настъпи мрачен ден;
в Реката падат лист след лист,
отиват си от мен.
О, Лориен! Тъй дълго бях
сред родния простор.
Изви се златното венче
на вехнещ еланор.
За кораб бих запяла днес,
но кой при мен ще спре
и кой ли ще ме върне пак
през бурното море?