Lament for Théoden
From dark Dunharrow in the dim morning
with thane and captain rode Thengel’s son:
to Edoras he came, the ancient halls
of the Mark-wardens mist-enshrouded;
golden timbers were in gloom mantled.
Farewell he bade to his free people,
hearth and high-seat, and the hallowed places,
where long he had feasted ere the light faded.
Forth rode the king, fear behind him,
fate before him. Fealty kept he;
oaths he had taken, all fulfilled them.
Forth rode Theoden. Five nights and days
east and onward rode the Eorlingas
six thousand spears to Sunlending.
Mundburg the mighty under Mindolluin,
Sea-kings’ city in the South-kingdom
foe-beleaguered, fire-encircled.
Doom drove them on. Darkness took them,
horse and horseman; hoofbeats afar
sank into silence: so the song tells us.
Песен за Теоден
От тъмен Черноден в неясно утро
синът Тенгелов водеше войските —
пристигна в Едорас, двореца древен
на славните владетели Пределни;
мъгла бе скрила сводовете златни.
Сбогува се с народа си свободен,
с огнище, трон и с ловните пътеки,
где дълго бе пирувал в дни честити.
Препусна кралят право към съдбата,
надире страховете изоставил,
бе верен — клетвата си да изпълни.
Препусна Теоден. Пет дни и нощи
на изток Еорлингите летяха
през лесове, мочурища и степи,
шест хиляди на изток се стремяха.
Там под Миндолуин Мундбург ги чака —
град южен на владетели задморски,
отвред обгърнат от врази и пламък.
Съдба ги тласна. Мракът ги погълна,
коне и хора; тропотът копитен
заглъхна надалеч — тъй пеят песни.