Legolas’ Song of the Sea

To the Sea, to the Sea! The white gulls are crying,
The wind is blowing, and the white foam is flying.
West, west away, the round sun is falling.
Grey ship, grey ship, do you hear them calling.
The voices of my people that have gone before me?
I will leave, I will leave the woods that bore me;
For our days are ending and our years failing.
I will pass the wide waters lonely sailing.
Long are the waves on the Last Shore falling,
Sweet are the voices in the Lost Isle calling,
In Eressëa, in Elvenhome that no man can discover,
Where the leaves fall not: land of my people for ever!

Песента на Леголас за Морето

Към Морето! Към Морето! Чайки бели пак крещят,
вятър вее над вълните, пръски пяна там блестят.
Все на запад, все над запад бавно слънцето лети.
Корабите сиви, сиви, чуваш ли зова им ти,
гласовете на ония, тръгнали пред мен на път?
Ще напусна, ще напусна родния си горски кът.
Свършват дните ни честити, чезнат светли времена,
ще отплавам през простора под самотните платна.
Дълги носят се вълните към Последни брегове
и Изгубеният остров с нежни гласове зове,
в Елфодом, във Ересея, недостъна за човек,
где листата не жълтеят — свят елфически навек!