Malbeth the Seer’s Words

Over the land there lies a long shadow,
westward reaching wings of darkness.
The Tower trembles; to the tombs of kings
doom approaches. The Dead awaken;
for the hour is come for the oathbreakers:
at the Stone of Erech they shall stand again
and hear there a horn in the hills ringing.
Whose shall the horn be? Who shall call them
from the grey twilight, the forgotten people?
The heir of him to whom the oath they swore.
From the North shall he come, need shall drive him:
he shall pass the Door of the Paths of the Dead.

Думите на Малбет Ясновидеца

Над равнините тегне дълга сянка,
на запад мрачнокрила се стреми.
Трепери Кулата: към гробниците кралски
съдбата иде. Мъртвите се будят,
че час дойде за тях, клетвопрестъпни:
край камъка Ерех пак да застанат
и рог от хълмовете там да чуят.
Чий рог ще бъде? Кой ще ги повика
от здрача сив забравените хора?
Кому се клеха — негов род ще бъде.
От Севера ще дойде в тежко време
през портата, на Мъртвите към Пътя.