Mounds of Mundburg

We heard of the horns in the hills ringing,
the swords shining in the South-kingdom.
Steeds went striding to the Stoningland
as wind in the morning. War was kindled.
There Théoden fell, Thengling mighty,
to his golden halls and green pastures
int he Northern fields never returning,
high lord of the host. Harding and Guthláf,
Dúnhere and Déorwine, doughty Grimbold,
Herefara and Herubrand, Horn and Fastred,
fought and fell there in a far country:
in the Mounds of Mundburg under mould they lie
with their league-fellows, lords of Gondor.
Neither Hirluin the Fair to the hills by the sea,
nor Forlong the old to the flowering vales
ever, to Arnach, to his own country
returned in triumph; nor the tall bowmen,
Derufin and Duilin, to their dark waters,
meres of Morthond under mountain-shadows.
Death in the morning and at day’s ending
lords took and lowly. Long now they sleep
under grass in Gondor by the Great River.
Grey now as tears, gleaming silver,
red then it rolled, roaring water:
foam dyed with blood flamed at sunset;
as beacons mountains burned at evening;
red fell the dew in Rammas Echor.

Могилите на Мундбург

Дочухме в хълмовете рог да пее
и мечове блестяха в кралство южно.
Към Каменният град жребци летяха
сред утро вихрено. Войната пламна.
Там падна Теоден, синът Тенгелов,
и в златен дом и степ не се завърна
далеч на север в родните Предели
Водачът наш. И там Гутлаф и Хардинг,
Гримболд могъщ, Дунхере, Деорвине,
Херфара, Херубранд и Хорн, и Фастред
загинаха във бран сред край далечен —
в Могилите Мундбургски пръст ги крие
край техните съюзници гондорски.
Ни Хирлуин Прекрасни към крайморски дюни,
ни стар Форлонг към китните долини
сред родния Арнах ще се завърне
с победа; ни стрелците му високи
Делфин и Дуилин към планините,
Где на Мортонд тъмнеят езерата.
Прекрасна смърт сред утро и сред залез
ги покоси. И нека да почиват
в тревата на Гондор покрай Реката.
Като сълза е днес, и среброструйна,
а бе тогава в кървави талази;
сред залеза пламтяха планините;
червена бе в Рамас Ехор росата.