Old Walking Song

The Road goes ever on and on
Down from the door where it began.
Now far ahead the Road has gone,
And I must follow, if I can,
Pursuing it with eager feet,
Until it joins some larger way
Where many paths and errands meet.
And wither then? I cannot say.

The Road goes ever on and on
Out from the door where it began.
Now far ahead the Road has gone,
Let others follow it who can!
Let them a journey new begin,
But I at last with weary feet
Will turn towards the lighted inn,
My evening-rest and sleep to meet.

Still round the corner there may wait
A new road or a secret gate;
And though I oft have passed them by,
A day will come at last when I
Shall take the hidden paths that run
West of the Moon, East of the Sun.

Старата пътна песничка

Започва Път от моя праг —
безкраен, обграден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз ще трябва да вървя
да тропам весело с пети,
догдето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.

Започва Път от моя праг —
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз ще трябва да вървя
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.

Прикрил е онзи близък рът
вратичка тайна, дълъг път.
Минавах често настрани,
ала ще тръгна, запомни,
по път прикрит и съкровен
на запад — в нощ, на изток — в ден.