Приключенията на Том Бомбадил, ил. Полийн Бейнс

Sam’s Rhyme of the Troll

Troll sat alone on his seat of stone,
And munched and mumbled a bare old bone;
For many a year he had gnawed it near,
For meat was hard to come by.
Done by! Gum by!
In a cave in the hills he dwelt alone,
And meat was hard to come by.

Up came Tom with his big boots on.
Said he to Troll: ‘Pray, what is yon?
For it looks like the shin o’ my nuncle Tim.
As should be a-lyin’ in graveyard.
Caveyard! Paveyard!
This many a year has Tim been gone,
And I thought he were lyin’ in graveyard.’

‘My lad,’ said Troll, ‘this bone I stole.
But what be bones that lie in a hole?
Thy nuncle was dead as a lump o’ lead,
Afore I found his shinbone.
Tinbone! Tinbone!
He can spare a share for a poor old troll,
For he don’t need his shinbone.’

Said Tom: ‘I don’t see why the likes o’ thee
Without axin’ leave should go makin’ free
With the shank or the shin o’ my father’s kin;
So hand the old bone over!
Rover! Trover!
Though dead he be, it belongs to he;
So hand the old bone over!’

‘For a couple o’ pins,’ says Troll, and grins,
‘I’ll eat thee too, and gnaw thy shins.
A bit o’ fresh meat will go down sweet!
I’ll try my teeth on thee now.
Hee now! See now!
I’m tired o’ gnawing old bones and skins;
I’va a mind to dine on thee now.’

But just as he thought his dinner was caught,
He found his hands had hold of naught.
Before he could mind, Tom slipped behind
And gave him the boot to larn him.
Warn him! Darn him!
A bump o’ the boot on the seat, Tom thought,
Would be the way to larn him.

But harder than stone is the flesh and bone
Of a troll that sits in the hills alone.
As well set your boot to the mountain’s root,
For the seat of a troll don’t feel it.
Peel it! Heal it!
Old Troll laughed, when he heard Tom groan,
And he knew his toes could feel it.

Tom’s leg is game, since home he came,
And his bootless foot is lasting lame;
But Troll don’t care, and he’s still there
With the bone he boned from its owner.
Doner! Boner!
Troll’s old seat is still the same,
And the bone he boned from its owner!

Стихчето на Сам за трола

Старият трол на каменен стол
глозгаше кокал нащърбен и гол.
Години наред го гризеше отвред,
че нямаше нийде месо.
Ни месо! Ни просо!
В самотна бърлога се криеше трол
и нямаше нийде месо.

По стръмният склон зададе се Том
и рече на трола учтиво: „Пардон!
Тоз кокал любим е на чичо ми Тим,
дето във гроба лежи.
И лежи! И мижи!
Отдавна напусна Тим родният дом
и мислех, че в гроба лежи.”

Тролът рече завчас: „Задигнах го аз.
Защо ви е кокъл във дупка на вас?
Щом беше умрял и в трап се заврял,
задигнах му тази пищялка.
Пищялка! Дъвкалка!
Нека се жертвува малко за нас,
защо му е тази пищялка?”

Том рече свиреп: „Таквиз като теб
не бива да мъкнат из своя вертеп
пищял или врат от татков ми брат;
връщай пищяла веднага!
Веднага! Тояга!
Макар и умрял, нека е цял.
Връщай пищяла веднага!”

Тролът се хили: „Друже мой мили,
бих пооглозгал и твойте кокили.
Щом нямаш акъл и тук си дошъл,
дай да те хапна сега!
Ха така! Дръж сега!
Вече не ща кости, кожи и жили;
с теб ще вечерям сега.”

Тролът беше решил, че го е уловил,
но откри, че комай е дълбоко сгрешил.
Пъргав и млад, Том мина отзад
и го ритна-да помни друг път.
Друг път! Всеки път!
„Я да го ритна, Том беше решил,
та да ме помни друг път!”

Но много корав, от камък по-здрав
е тролът със зъл, отмъстителен нрав.
Ритникът със крак по камъка як
бе за него съвсем безболезнен.
Болезнен! Полезен!
И Том се завърна във вкъщи болнав,
че ударът беше болезнен.

Оттогава е хром бедният Том
И тъжно куцука из родният дом.
А тролът без срам пак си е там
и глозга си кокала краден.
Краден! Гладен!
Тролът седи на високия склон
и глозга си кокала краден!

Превод: Любомир Николов

Вижте и първоначалния вариант на поемата

Аудио


[2,40 мин. – Дж. Р. Р. Толкин]

Приключенията на Том Бомбадил, ил. Полийн Бейнс